— Макар и да не сме се срещали никога, аз мога да ви кажа как се казвате. Кейко Накамура, нали? — Мъжът я гледаше право в очите.
— Откъде знаете? — стресна се Кейко.
— Вие може би не се сещате, но аз имах честта да ви видя. И знаете ли къде? — Мъжът явно намекваше нещо. Душата на Кейко трепна тревожно.
— Тези дни на летище Нарита край гишето на „Панамерикън“.
Кейко възкликна. Като видя, че думите му предизвикаха очакваното впечатление, непознатият продължи:
— А след като получихте на гишето един плик, вие отидохте с него в хотела на летището…
— Кой сте? Кажете ми кой сте? — попита нервно Кейко, макар и да разбираше, че в нейното положение ще бъде по-добре да не показва тревогата си.
— Какво правихте след това в стаята на хотела? Свалихте печата и прекопирахте документите, нали?
— За-защо ми казвате това? — Кейко се задъхваше от уплаха. Тя беше съвсем смазана.
— О, не, ако нямате нищо против, нека ви попитам. Защо направихте това? — Страхът скова Кейко. Тя се разтрепера и не можеше да се овладее. Пред погледа й се мярна изчезналата Мари. Кейко вече не виждаше оживената улица, страхът и отчаянието замъгляваха очите й.
— Не исках да направя нищо лошо! Само от любопитство…
— А какво направихте с копието?
— У мен е, пазя го…
— Веднага го върнете. Тия неща не са за вас.
— Никога вече няма да посмея. Ще го върна незабавно на Охара и ще му поискам прошка.
— Не, не, аз ще върна копието на господин Охара. сега го дайте на мен.
В гласа на непознатия ненадейно се прокрадна нотка на неувереност. А в Кейко, която бе объркана от резкия тон на своя събеседник, се породи неясно подозрение.
— А защо не бива да го дам самата аз на Охара?
— Ако направите така, както казах, може би всичко ще ви се размине. Господин Охара ще бъде възмутен, ако научи, че сте злоупотребили с доверието му.
— Значи Охара още не знае какво съм направила, така ли?
— Очевидно не.
На Кейко й олекна на душата и заедно с това подозренията й се засилиха.
— Тогава откъде знаете вие това? Кой ви заповяда да ме следите?
— Това е… как да ви кажа… нареждане на шефа на господин Охара.
— На шефа ли? Кажете ми името му. — Доколкото бе известно на Кейко, в Япония нямаше никой, който можеше да нарече себе си шеф на Охара.
— Това е тайна. Нямам право да я издавам.
— А как се нарича вашата фирма? Вие дори не се представихте. Покажете ми служебната си карта!
— Но нали разбирате… Моята работа е тайна и не нося никакви документи у себе си.
Очите на непознатия бяха все така остри, настойчиви, но някъде дълбоко в тях се мярна смущение, което Кейко не пропусна да забележи. Тя си спомни изведнъж, че когато я изпращаше да получи документите в летище Нарита, Охара се изпусна да спомене за някакви си „врагове“. Може би именно този човек е враг на Охара?
— Без служебна карта няма да ви дам копието.
— Щом е така, постъпката ви ще стане известна на Охара! — Непознатият удряше по слабото й място.
— Така да бъде.
Известно време и двамата мълчаха и се гледаха. После погледът на мъжа стана по-мек, промени се и тонът му.
— Добре, издържахте. Моля ви, дайте ми копието.
— Да ви го дам ли?
— Ще го купя от вас. Ще получите два милиона. Извинете ме за грубите думи, но то за вас не струва повече от тоалетна хартия.
— Кой сте вие?
— Това не ви засяга. Е, какво ще кажете? Та вие само ще спечелите от това…
— Значи Охара не ви е възлагал нищо!
— Не е ли все едно? Решавайте. Ако Охара разбере, че сте прекопирали документите, ще си изпатите. — В гласа на непознатия прозвуча заплаха.
— Какво имате предвид? — попита Кейко, едва прикривайки тревогата си.
— Няма да ви кажа нищо, нека ви отговори вашето въображение — усмихна се мъжът само с ъгълчетата на устните си. Зад злобната му усмивка Кейко почувствува мрака и безпощадността на света, който я заобикаляше.
Този път успя да се изплъзне. Непознатият ту й искаше копието, ту я заплашваше, че ще разкаже всичко на Охара. Но Кейко чувствуваше инстинктивно, че ако отстъпи, ще си навреди много повече.
И все пак изтръпваше от страх само като си представи как ще застане пред Охара и ще го помоли да й прости. Не можеше да си намери място, не знаеше какво да прави. И тогава си спомни за Катаяма, за онзи чудак, частния детектив. Може би той ще й даде добър съвет? Смешен човек, а като поговориш с него, някак ти олеква на душата… В него има някаква несъкрушима сила, независимост, добротата на човек, изпитал всички горчивини на живота. Виж, той сигурно познава законите на тайния свят, с който се сблъска Кейко.