— Но нали „Черното копие“ представлява огромна ценност и за американските военни! Та това е свръх-модерно оръжие, с което още не е снабдена напълно и собствената им армия, а те са готови да го продадат на чужда страна? Учудваща щедрост!
— О, не, всичко е много просто. Те искат да прехвърлят върху Япония част от собствения си товар за отбраната, да използват военната й мощ като своеобразен щит срещу Съветския съюз. За да засилят Япония, американците са готови да й продадат своето „съкровище“.
… През последните години американските военни говорят непрекъснато, че е необходимо да бъдат защитени комуникациите в района на Япония и Тихия океан. Във връзка с това САЩ настояват упорито Япония да укрепи военноморските си сили и да поеме изпълнението на част от функциите на техния Седми флот в района на неговите действия. Те предлагат да бъде създаден съвместен отбранителен фонд. „Нека Япония го финансира, а в замяна на това Съединените щати ще увеличават въоръженията си в този район.“ Като натрапват сега на Япония скъпоструващия свръх-модерен изтребител, американците се ръководят от същия план, имащ за цел да прехвърли върху нейните плещи тежкия товар на военните разходи, нарастването на нейната военна мощ.
Министър-председателят Охира предложи доктрината на „Тихоокеанската общност“. Тя предвиждаше създаване на обширна икономическа зона, обгръщаща като пръстен страните от Тихоокеанския басейн. Основа на тази „общност“ трябваше да станат Япония, САЩ и Австралия. Идеята беше възприета веднага от привържениците на въоръжаването на Япония. Те призоваха да бъде създаден общ военен флот, чиято цел щяла да е защитата на тихоокеанските комуникации. От това става ясно, че доктрината на Охира беше продиктувана от чисто военна цел — да бъде блокиран Съветският съюз в Азия и на Тихия океан. САЩ се опитват постоянно да използват Япония за своите военностратегически планове. Това доказват и първите съвместни маневри на японските военноморски сили с американския военен флот в Тихия океан, получили кодовото название „Римпак-80“. Итецу Кенджо се замисли.
— Само от този доклад трудно можем да преценим мащабите на задкулисните пазарлъци и тяхното равнище, но едно е ясно: щом Америка е готова да достави на Япония подобно свръхоръжие, това означава, че е много загрижена.
— От кого може да се плаши Америка?! — изуми се Хирано.
— Американците твърдят, че „Черното копие“ е единственият тип самолет, който може да бъде противопоставен на русите.
— Колкото повече ви слушам, толкова повече се убеждавам в изключителната важност на документите. Но за съжаление, те не могат да бъдат публикувани…
— Те са прекалено тлъст кокал за нашето вестниче. Нещо като кит в обикновен тиган. Освен това само този доклад не е достатъчен, за да бъде написана статия. Виж, ако знаехме какво се крие зад него…
— А ако научим?
— Сигурно е някаква скандална сделка, свързана с продажбата на „Черното копие“. Нещо от рода на „аферата Локхийд“ или „Груман“. Ех, че хубава сензация може да излезе. Но каква полза, това не е лъжица за устата на „Сагами шимпо“. Най-многото, което ние можем да си позволим, е да разобличаваме машинациите на „градските големци“. — Развълнувалият се Кенджо вече бе охладнял.
— Това е вече нещо, което не очаквах от моя главен редактор. Та нима самият вие не казвахте, че всички вестници са равни, че всички са задължени да пишат само истината, че вестниците трябва да бъдат органи на контрола над съществуващата система? — разочаровано произнесе Хирано.
— А какво мислиш ти за този доклад?
— Още не зная. Може би е наистина някаква афера. А може и да не е. Чувствувам само това, че тази история е свързана с изчезването на едно момиче. С него бяхме приятели като деца.
Забавната играчка
Хирано разказа на шефа си историята на Мари Фуджикура.
— И ти мислиш, че твоята детска приятелка е изчезнала, защото е завряла носа си, където не трябва, в тайните на американския полковник? — попита го Кенджо.
— Да. Спомнете си какво е казала Мари на майка си. Ами сградата на „отряд 1003“ върху снимката…
— Слабичко е за доказателство.
— Уви, други доказателства засега няма.
— А каква е връзката между твоето момиче и документите?
— Този Охара ми се струва подозрителен. Той сигурно знае къде е изчезнала Мари.
— Но Кейко е видяла само веднъж Охара заедно с полковника.
— Да, но я си помислете по-хубаво. Не се ли получава интересна компания — търговец на оръжие, американски офицер от специалното поделение, занимаващо се със средства за бактериологична и химическа война, и скъпа метреса. А на всичко отгоре и това „Черно копие“… Струва си да разровим по-дълбоко.