— Разбира се, материалът не е за нашия вестник. Прекалено значителен е за нас. Но както виждам, ти си се запалил. Може би пък наистина да си струва? Дори да не открием къде е изчезнало твоето момиче, поне ще разберем какво се крие зад тези документи, Ще изстреляме нещо, което ще накара солидните вестници да се пръснат от завист. Ще измислим подходящо заглавие — „Управлението за национална отбрана закупува скришом от народа американско супер-оръжие“ — и ще го лепнем на първата колона, на най-лично място!
Хирано се усмихна. „На първата колона! В нашето мизерно вестниче!“ И въпреки това го обзе гордост. Скромен провинциален вестник — и сензация от международен мащаб!
Когато Хирано запозна Катаяма със съдържанието на доклада, той едва не подскочи от почуда.
— Но само докладът не е достатъчен, нужни са доказателства — въздъхна Хирано.
— А как може да бъде доказана достоверността на доклада?
— Необходимо е да го потвърдят онези специалисти по военната техника от УНО, които са присъствували на изпробванията. Имената им са вписани в доклада. Освен това трябва да разберем кой е японецът, на когото Охара е предал тези документи. Мисля, че в тази история са замесени видни политици и търговски фирми. Нужно е да уточним имената им. Съобщението, че УНО се занимава, с покупката на такова свръхоръжие, ще стане най-сензационната новина. Японските военновъздушни сили получават изтребител без пилот, годен да носи ракети с ядрени бойни глави. Тази новина ще стресне не само японския народ, но и целия свят!
— Струва си да се заемем и с онзи непознат, който е шантажирал Кейко Накамура — предложи Катаяма.
— Много е възможно той да е от някой вестник…
— Кой вестник би предложил два милиона?! — учуди се детективът.
— А защо не? Всичко зависи от обстоятелствата. Ако са готови да заплатят такава сума, значи знаят цената на документите. Каквото щеш да казваш, това е сензация… Мисля, че съдържанието на доклада не е известно на онези, които са се опитали да го получат. Очевидно е, че конкурентите на Охара, също търговци на оръжие като него, са се опитали да получат информация за сделките му. А сумата, която са предложили, говори, че те си дават сметка за важността на документите. Струва ми се, че има смисъл тук да се разрови повече. Но може би има и още някакви следи?
— Охара е свързан тясно с концерна „Кокубу“. От това следва, че неговите врагове трябва да се търсят сред конкурентите на „Кокубу“. Може би и Кейко ще научи нещо от Охара — предположи Катаяма.
Дните на Кейко, след като прекопира доклада за „Черното копие“, бяха изпълнени с тревожно очакване. Охара можеше да научи всеки момент за постъпката й и тя си представяше ясно колко ще го разяри това.
Но Охара бе зает както преди с работата си и не се забелязваше никаква промяна в отношението му към Кейко. Възлагаше й неведнъж нови важни задачи, но тя вече не се реши да прекопира документите, които пренасяше, макар че очевидно бяха нужни на Катаяма. Тя усещаше постоянно върху себе си нечий поглед и затова изпълняваше добросъвестно куриерските си задължения.
Струваше й се, че сега я следи не само Охара, но и враговете му. Непознатият повече не се появяваше, но той сигурно няма да изпусне възможността да се възползва от всяка нейна грешка. И все пак Кейко започна постепенно да се успокоява. „Врагът“ очевидно не искаше да осведомява Охара. Катаяма беше прав, когато й каза, че това не е изгодно за него.
Бяха изминали около две седмици, когато Охара съобщи на Кейко, че същата вечер е насрочена вечеря с „важен човек“ в един ресторант в Акасака. „Щом самият Охара нарече госта «важен», значи наистина ще е някоя важна птица“ — помисли си Кейко и попита:
— А аз няма ли да ви преча?
— Разбира се, не. Ще вечеряме заедно, няма да разговаряме за сделки. Освен това нашият гост обича красивите момичета. Ще му се харесаш.
Кейко разбра, че й предстои да играе ролята на гейша. В седем часа вечерта тя пристигна с кола заедно с Охара в Акасака — района на луксозните ресторанти. Край тротоара бяха застанали в редица блестящо Лакирани черни лимузини, взети под наем, комфортни чуждестранни автомобили. Имаше и служебни коли с табелки „парламент“ или „Министерски съвет“, поставени на предното стъкло.
Зад зиданата ограда, отделяща улицата от изящните къщички, построени в японски стил, царяха тишина и тайнственост. През страничния вход се промъкваха със ситна походка млади и възрастни жени, в които лесно можеха да бъдат познати гейши. Тези ресторанти са свързани неразривно с политическия живот на страната. Тук се водят задкулисни преговори, сключват се политически сделки, определящи съдбата на държавата, наречена Япония. Едва след като си бил тук, започваш да разбираш истински какво се крие зад гръмките думи за „политика, провеждана от народа, в името на народа и за народа“ …