Колата спря пред една сграда, която се отличаваше със своята внушителност и красота дори тук, в прочутия район на увеселителните заведения. Хотелът, в който живееше Охара, беше на две крачки от това място, така че биха могли да дойдат за същото време и пеша. Върху окачените на корниза лампи светеше надписът „Сунада“. Кейко бе срещала няколко пъти това име: вестниците наричаха „Сунада“ „политическия ресторант“.
От входа излязоха да посрещнат гостите няколко прислужнички…
— О, вие благоволихте да дойдете — каза почти в ухото на Охара солидна възрастна жена, ако се съди По всичко — стопанката. Охара й кимна снизходително и тръгна след нея. От увереността, с която вървеше по коридора, можеше да се разбере, че той не идва за пръв път тук. За това говореха и учтивите поклони на домакинята и на прислужниците, които явно го познаваха: ако не постоянен, Охара сигурно беше чест гост на заведението.
Чудновато виеща се покрита галерия преминаваше през цялото вътрешно дворче, засадено с дървета — такова нещо рядко можеше да се види в центъра на града; дворчето бе осветено от ярки лампи. Имаше и езерце със водопад. Ромонеше ручейче. Гостите бяха заведени в самостоятелен салон, който се намираше в старинно стилизирана дървена къща.
— Заповядайте тук!
В стаята седеше на възглавничка някакъв старец, обърнат гърбом към токонома12. Оредялата посивяла коса и старческите петна по кожата издаваха напредналата му възраст. Въпреки това в погледа, с който посрещна влязлата Кейко, блестеше неприкрит мъжки интерес. Той дори не погледна Охара, който днес играеше ролята на домакин, а разглеждаше непрекъснато неговата спътничка. Кейко имаше усещането, че я събличат.
— Извинете ни, че ви накарахме да чакате — без да се смущава, поздрави Охара и едва тогава старецът му обърна внимание.
— Ето каква била личната секретарка — гордостта на господин Охара!
— Гордост ли е, не е ли, не знам, но работи добре. — Охара леко се смути, което беше съвсем необичайно за него, и опипа с длан лицето си.
— Красавица, вярно са ми казвали. Завиждам ви!
— Казвам се Кейко. Драго ми е да се запознаем — поздрави Кейко и настръхна под нахалния му поглед. Малките му очички се притулваха в бръчки, но погледът им бе остър, хищен, пронизващ. Жълтите му зъби бяха издадени напред и се виждаха дори когато старецът затваряше устата си. Кейко беше го виждала някъде, но не можеше да си спомни къде.
— Домото — представи се само с една дума той и неочаквано попита: — И на колко години сте? — Той не се смущаваше ни най-малко, че задава такъв нескромен въпрос на жена. Това бе навик да се гледа на жената като на стока. И възрастта определяше цената. Но Кейко бе свикнала да я разпитват така.
— На двайсет и четири — отговори честно тя, след като си помисли, че това не е случай, когато трябва да намалява.
— Охо, едва двайсет и четири… Още повече за завиждане. Охара-сан, а вие на колко сте?
— След трийсетте реших да не остарявам — отговори невъзмутимо Охара.
— Двайсет и четири и трийсет… Чудесна двойка — ухили се старецът.
Поднасяха им най-изтънчени блюда, но Кейко не можа да се наслади на ястията. Чувствуваше се ужасно от това, че старецът непрекъснато я опипва с поглед. Дойде собственичката на ресторанта и им прочете цяла лекция за ястията, които сервираха. Но старецът само хъмкаше и кимаше, без да отделя очите си от Кейко. Виждаше се, че много му е харесала.
— За да си остане млад, мъжът трябва да бъде винаги близо до млади момичета. Когато те изчезнат, значи вече си стар. Сетиш се, ама вече е късно. Вие постъпвате мъдро, господин Охара, винаги сте заобиколен от млади жени. А аз малко позакъснях, трябваше да се сетя по-рано.
— Какво говорите! За вас разправят такива работи … — утеши го Охара.
— Приказки. Младите жени не ми обръщат никакво внимание…
— Шегувате се, господин депутат… А къде се загуби все пак онова момиче? — промърмори неочаквано Охара, сякаш разговаряше със себе си.
— Да, да, онова момиче, от „Джошокаку“… — кимна старецът.
. — Шанклин беше изпаднал в отчаяние. Той се влюби в нея.
Като чу познато име, Кейко наостри уши.
12
Ниша в стената, повдигнат под, където се оставят ваза с цветя, свитък с картина или калиграфски надпис.