— Не се влюби, ами просто си загуби ума по нея. Да, като стана дума, заедно с Шанклин е загинал Гокан. Струва ми се, че за него още не е разбрал никой …
— Когато научих, просто изтръпнах. И как можа да се случи точно така — да се качат в един самолет и да катастрофират! — оплака се Охара.
— Не дай боже вестникарите да надушат нещо за миналото му, не можем се отърва от тях. Нищо ли не се е чуло? — попита Домото.
— Засега нищо, но трябва да бъдем нащрек.
— Ще стане много лошо, ако излязат наяве връзките му с „Кокубу“. Това може да навреди на „Черното копие“.
— За това разчитам на вас… — Охара погледна многозначително стареца.
— Взел съм всички мерки.
— Няма да ви остана длъжен, господин депутат.
— На моята възраст парите не са много нужни. Как беше казано в Библията — на този свят няма нищо, което можем да отнесем на оня свят. Не можеш да ги туриш до себе си в ковчега. Това е суета на суетите. — Завършил тирадата си, старецът погледна алчно Кейко. Най-после тя разбра защо беше я довел Охара.
И все пак тази вечер Кейко не получи никакви специални нареждания от Охара и след като завърши вечерята, всички си отидоха „у дома“. Старецът си тръгна с повишено настроение. Макар и да разправяше, че не му трябвали пари, виждаше се, че на сбогуване е получил солиден рушвет в брой.
По всичко се виждаше, че вечерята е била „сгледа“, след което Кейко ще получи заповед и ще трябва да отиде при стареца като „награда“ за услугата. Тя притрепера, като си спомни петнистото лице и стърчащите пожълтели зъби, но след като беше се продала веднъж, вече бе загубила правото да избира купувача. Разтревожи я и странният разговор на Охара със стареца.
Преди всичко какво е това момиче от „Джошокаку“? Какво означават думите „къде изчезна все пак“? След това стана дума за някой си Гокан, който загинал заедно с Шанклин, и че ще бъде лошо, ако репортерите надушат нещо за миналото му: това можело да повлияе върху закупуването на „Черното копие“…
Излиза, че оригиналът на документите, които тя прекопира, сега се намира у стареца?
Но най-много я безпокоеше самият старец. Кой е той? Очевидно е голям човек, щом като Охара, който нехае пред никого и нищо, толкова му се подмазва. И физиономията му й е позната. Може би е виждала някъде снимката му? Той се запозна с името Домото. Кой от видните политици се казва така? Ще трябва да попита Катаяма…
— Старецът се запозна под името Домото, така ли? — попита я още веднъж Катаяма.
— Да.
— Лицето му покрито с петна, зъбите му стърчат напред, очите му опулени?
— Да, да. Точно така.
— Тогава той е Кенсей Домото.
— Кенсей Домото ли? Кой е той?
— Ветеран от партията „Приятели на народа“. Навремето беше министър-председател. Разправят, че води за носа и сегашния министър-председател. Фактически той е лидер на най-многобройната фракция в партията „Приятели на народа“.
— Аха, значи, това бил той! … — Сега си спомни и Кейко. Не беше го познала, защото се е променил доста от времето, когато бе на власт. Разбира се, това е той. Още по времето, когато Домото беше министър-председател, се носеха упорито слухове за тъмните му връзки с финансовите кръгове. Но и след като напусна този пост, той запази влиянието си в управляващата партия. Неслучайно Домото е считан за неин задкулисен водач.
— Щом е замесен Домото, работата е сериозна — каза Катаяма с израз, който показваше, че разбира всичко.
— Нима има такава власт?
— Разбира се, та той е фактическият ръководител на правителството. Никой не може да стане министър-председател, докато той не каже „да“. Казват, че и сегашният министър-председател бил назначен само защото може да бъде управляван лесно. Той е човек, който няма да се противопостави никога на шефа си. „Дженерал електроникс“ очевидно иска да използва Домото като посредник при продажбата на „Черното копие“ на Управлението за национална отбрана. Ясно е, че сегашният министър-председател е само марионетка на Домото, а началникът на УНО Шиндзо Мацумото — един от неговите протежета. „Дженерал електроникс“ е намерила сигурния път и чрез Охара към Домото текат много пари, заплащане „за услугата“.
— А какво ще е това момиче от „Джошокаку“?
— Но нали самата вие вече се досетихте — Катаяма погледна укоряващо Кейко.
— И вие ли си помислихте за Мари?
— Имам такова предчувствие… Много ме безпокои фразата: „Къде изчезна все пак тя? …“
— Нещо е станало, така ли?
— Възможно е майка й да беше права. Преди всичко трябва да разберем какво е това — „Джошокаку“? Тогава бихме могли да разкрием и всичко останало.