— Нали ви казах, че прекарах дълго време в чужбина. — Катаяма се придържаше упорито към измислената версия. Изглежда, че това успокои домоуправителя и той каза:
— Щом сте се познавали, приберете му нещата. Това ми създава само грижи — стаята заета, а никой не плаща наем.
— Бъдете така добър, покажете ми стаята — помоли го Катаяма.
— Моля! — И домоуправителят го поведе на драго сърце из коридора.
Стаята на Гокан не заемаше повече от шест джо14, с прозорец на запад. Човек можеше да си представи колко е горещо в нея през лятото. Вътре беше почистено, мебелите подредени грижливо: поличка за съдове, масичка за хранене със сгъваеми крака, бюро, телевизор, гардероб.
— Всичко е така, както си е било, нали? — Катаяма отправи въпросителен поглед към домоуправителя.
— Да, почти всичко е така, както го е оставил покойният. Наследници не се явиха, затова си позволих да огледам вещите. Нямаше никакви ценности, а в спестовната книжка — дреболия. Налични пари — само дванайсет хиляди йени. Взех ги срещу наема, но не стигнаха дори за един месец. Вземайте всичко, само да не забравите да платите дълга.
Сега стана ясно защо домоуправителят му предлага толкова упорито да вземе вещите на покойния.
— Бихте ли ми казали дали идваше някой при него? Може би са се запазили писма?
— Гости не му идваха. Понякога се получаваха писма, но не е останало нищо. Сигурно ги е изхвърлил преди заминаването си.
Катаяма погледна гардероба. Домоуправителят улови погледа му и побърза да отговори:
— Нищо особено. Само спално бельо и дрехи за пране.
Домоуправителят отвори сгъваемата врата. В гардероба бяха подредени чаршафи, одеяла и възглавници и смачкано мръсно бельо — следи от безрадостния живот на самотник. Сред бельото се намираха десетина или малко повече книги. Види се, стопанинът беше ги сложил там, тъй като нямаше библиотека.
Ако се съди по заглавията им, всичките книги се отнасяха за Втората световна война и при това предимно за бактериологичната война в Китай. „Охо, бактерии — сепна се Катаяма, — ето я и нишката към полковник Шанклин!“
— Изглежда, че господин Гокан е обичал да чете книги за войната — продума като че ли равнодушно Катаяма. Домоуправителят подхвана с готовност тази тема:
— Да, сега си спомних — преди около година се обадиха на господин Гокан, дори се наложи аз да го извикам на телефона. Казаха — моля, извикайте майор Гокан. Е, да, веднага се сетиха, че са сгрешили, и се поправиха, но аз разбрах, че е бил военен.
— А на колко години беше? — попита непредпазливо Катаяма.
Възрастта на Гокан не бе съобщена във вестниците.
— Ами че сигурно беше прехвърлил шейсетте. Ама вие и това ли не знаете?
— Просто не съм го питал никога за възрастта му. Запознах се с него едва през шейсет и пета година, а господин Гокан не ми е разказвал нищо за миналото си. Едва сега научих от вас, че е служил в армията, — И този път Катаяма успя да се измъкне.
Беглото оглеждане на стаята не беше достатъчно, за да се разбере какъв е бил все пак Шигемицу Гокан. Нямаше никакви документи. Ако вземеше цялото „наследство“ на Гокан, Катаяма би могъл да разгледа внимателно всичките му вещи. Тогава може би щеше да попадне на някаква следа. Но, за да направи всичко това, той трябваше да плати остатъка от неиздължения наем на Гокан, а работите му напоследък не вървяха толкова добре, че да си позволи такова разточителство, Освен това не му се искаше да мъкне със себе си тия вехтории, от които не би имал никаква полза.
Той пъхна в ръцете на домоуправителя банкнота от десет хиляди йени и му обясни, че за съжаление не носи със себе си повече пари, но малко по-късно ще дойде за вещите и ще заплати дълга, а сега го моли да му даде само книгите на Гокан, защото се надява, че с тяхна помощ би могъл да намери роднини на покойния. За домоуправителя тези боклуци очевидно нямаха никаква стойност и той се съгласи да ги даде, без да каже нито дума.
Книгите се оказаха шестнайсет. Особено интересни за Катаяма бяха заглавията: „Биохимическото оръжие“, „Бактериологичната война“, „Секретният отряд във войната против Китай“, „История на японската бактериологична война“, „Жестоката война на територията на континентален Китай“, „Биологичната и химическата война на Япония против Китай“. Загиналият заедно с Гокан полковник Шанклин служеше в американския „отряд 1003“, за който е известно, че разработва и произвежда биологическо и химическо оръжие. А ето и библиотечката на Гокан… Може би тъкмо тук се крие ключът?!
Както и трябваше да се очаква, Катаяма откри изумяващи неща. Ето какво пишеше например в книгата „Бактериологичната война“, издадена от издателство „Баисейша“: