И наистина през лятото на 1981 година в Куба избухна епидемия от хеморагична треска — болест, която не се е срещала никога по-рано на острова. За седем седмици епидемията обхвана над 270 хиляди души. Сто и трийсет от тях починаха, между които и осемдесет деца. Методиката за масово производство на вируса на хеморагичната треска е била изпробвана в „отряд 731“ и модифицирана в САЩ във Форт Детрик — американския център за производство на бактериологично оръжие.
През февруари 1982 година САЩ използваха вируса на хеморагичния конюнктивит против салвадорските патриоти. Над този вирус също е работено в „отряд 731“.
В началото на 1983 година беше доказано напълно, че под ръководството на американци в Пакистанския медицински изследователски център е извършвана проверка на начините за масово заразяване на населението с жълта треска, хепатит — болести, чиито причинители са отглеждани в огромни количества в лабораториите на „отряд 731“.
Корените на тези престъпления на САЩ трябва да се търсят в историята, която е записана с точния и документално потвърден език на юристите. Присъдата на хабаровския съдебен процес по делото срещу бившите японски военнослужещи в „отряд 731“ определи: „В престъпните си планове за агресивни войни против миролюбивите народи японските империалисти предвиждали да използват бактериологично оръжие за масово унищожение на войските и мирното население, включително старците, жените и децата, чрез разпространяване на смъртоносни епидемии на чума, холера, сибирска язва и други тежки болести.“ Три хиляди души, три хиляди военни престъпници, чиито отвратителни образи читателят ще открие в романа на Моримура, са се занимавали в „отряд 731“ с подготовката за употреба на бактериологично оръжие.
Но с реалните участници в отряда — съдът в Хабаровск наказа малцина от тях — не е лесно да се срещнеш. По заповед на началника на отряда Широ Ишии след капитулацията на Япония те се притулили в най-отдалечените кътчета на страната и решително отказвали да признаят пред когото и да било, дори пред властите, че са имали някакво отношение към „отряд 731“. И това е било заповед на Ишии. И все пак успях да открия един от бившите служещи в отряда. Той отказваше дълго да отговаря на въпросите ми, а когато най-после отстъпи пред настоятелното ми искане, постави условие, че ще седне с гръб към камерата и аз няма да открия в репортажа си името му.
„С какво се занимавахте в «отряд 731»?“ — попитах бившия офицер.
„Превеждах съветска медицинска литература от руски на японски — каза той. Интересът му към нашата медицинска литература очевидно не бе изчезнал и досега, защото забелязах по рафтовете на библиотеката му много съветски медицински книги. — Ние правехме изследвания, засягащи разпространението на манджурския енцефалит — продължи той, наричайки със скромната дума «изследвания» експериментите за заразяване на хора с тази тежка болест. — Подобен вид енцефалит се срещаше в зоната на тайгата на съветския Сибир — обясни той по-нататък — и отрядът трябваше да знае какви са методите за борба срещу енцефалитните епидемии в СССР, за да създаде такава разновидност на болестта, срещу която съветските лекари нямат средства за противодействие. Точно затова превеждах съветска медицинска литература. — Той направи пауза и като се сепна изведнъж, побърза да завърши: — Само превеждах. С опити не съм се занимавал.“
„Какво знаете за провежданите в отряда опити?“ — попитах го.
„Опитите се провеждаха от изследователския отдел на отряда — пак побърза да отговори той. — Аз нямах непосредствена връзка с този отдел. Нищо не съм виждал. Нищо не съм правил. Нищо не зная. Само чувах да се говори.“
„За какво говореха?“
„Разказваха, че се правят опити за замразяване на хора, за заразяването им с газова гангрена, с различни вируси, кожно-венерически болести. Не съм се вслушвал много в разговорите.“
Трудно беше да се повярва на седящия с гръб към камерата човек. На вратата на къщата му бе окачена табелка, която уведомяваше, че тук приема специалист по инфекциозни кожни болести. През стъклената врата виждах лекарски кабинет, чието обзавеждане свидетелствуваше, че стопанинът е дерматолог.
„Над кого се провеждаха опитите?“