Тайнствената смърт на кучетата разтревожи целия град. Та нали от тази отрова можеха да загинат и хора. Щом някой, който не може да търпи животни, избива кучетата, той може да отмъщава и на стопаните им…
С разследването се зае полицията. В градската ветеринарна лечебница аутопсираха труповете на умрели кучета. В тях бяха открити остатъци от разложен паратион — препарат, който съдържа органичен фосфор.
Паратионът е откритие на двайсетия век. Това е силно действуващ отровен химикал, употребяван в селското стопанство. Отличава се с високата си способност да прониква и да се акумулира. Отровата прониква през лигавицата или дори през кожата при просто съприкосновение с нея и се натрупва постепенно в организма.
Умираха кучетата в новите микрорайони на Сагами, построени на мястото на нивите, заобикалящи някога града. Наоколо имаше овощни градини. Може би разпръснатият в прекалено големи количества отровен химикал е станал причина за смъртта на кучетата?
Но в лабораторията за растителна защита към Министерството на земеделието и горското стопанство и в общинския отдел за опазване на околната среда отхвърлиха тази версия: „Химикалите, съдържащи органичен фосфор — казаха специалистите, — не се използват в концентриран вид, а в много слаб разтвор и не могат да навредят ни най-малко на животните. Причината за смъртта на кучетата не е тая.“
Получателят на скорпионите
Полицията на Сагами прекрати следственото дело за отравянето на кучетата като „неподдаващо се на изясняване“. Но сътрудникът на вестник „Сагами шимпо“ Тацуши Хирано не можеше да приеме този извод. Умираха само кучета в новите райони на Сагами. В други градове не беше се случвало нищо подобно, а това значеше, че отровата, от която умират животните, се намира само тук.
Първото куче беше умряло по средата на май. Значи точно тогава се е появил източникът на смъртта и на останалите.
Град Сагами е разположен в северната част на префектурата Канагава, почти на границата с префектурата Токио. Градът се простира между река Сагами и хълмовете Тама. По време на Втората световна война, когато тук се строяли военни обекти и пътища, градът започнал бързо да се разраства. Тогава Сагами бил свързан с Токио и Йокохама с държавни и частни железопътни линии, в града бързо заприиждали жители от околните села. Новите жилищни райони израстваха на мястото на някогашните хълмове. Заселващите се тук хора пътуваха всеки ден на работа в Токио или Йокохама. Сагами бе типичен „град за спане“.
Може би тъкмо в това трябва да се търси разгадката?…
Хирано се опита да си представи кой от новите жители на града би могъл да донесе паратиона. Ако се съди по обширността на района, в който мряха кучетата, това не може да е един човек, а по-скоро някое предприятие или изследователски институт, занимаващи се с производство на отрови.
Интересът на Хирано към произшествието надхвърляше рамките на професионалното любопитство. Някога, много отдавна, някой отрови неговото куче Гомбе и сега загадъчната история с паратиона събуди полузабравената болка от далечното му детство. Той беше длъжен да открие истината.
Но издирванията му не доведоха до никакви резултати. Абсолютно нищо, което би могло да го насочи по някаква следа…
Разтоварването на либерийския товарен кораб „Пасифик стардъст“ с водоизместимост седем хиляди тона, акостирал на дванайсети юли на пристанище Йокохама, вървеше с пълен ход. Товарът беше смесен — пшеница, фуражно зърно, дървен материал, тръстикова захар, промишлени стоки. Разтоварваха го две бригади докери от по петнайсет души.
На втория ден вече бяха разтоварили хиляда тона. Но през същия ден в трюма с дървен материал от Тайланд стана неприятно произшествие. Един работник откри сред гредите някакво странно насекомо — жълто, дълго десетина сантиметра, с щипковидни крайници като на рак и остро вдигната нагоре опашка.
— Каква е тази гадина?! — Той разглеждаше боязливо насекомото от доста голямо разстояние, не се решаваше да отиде по-близо — то беше вирнало дългите си щипки много застрашително…
— Какво има там? — надникна в трюма друг докер.
— Ами че ей го, не мога да разбера каква е тази буболечка.
— Буболечка ли?! Та това е скорпион!
— Скорпион?! — дръпна се първият докер, изпаднал в ужас. Той виждаше за пръв път скорпион, но знаеше колко е опасно неговото ухапване.