— Не смей да говориш така за майка ми. Ти не знаеш, не може да знаеш какво е изстрадала. Повечето време теб те нямаше, беше на училище. Е, аз пък бях тук непрекъснато. Виждах как страдаше. Онова копеле баща ми я уби. Ти не знаеш ли? Тя не можеше да понася повече унижението и…
— И — довърши Питър вместо мен, — настина и умря само седмица след като пристигна в дома на дядо. Стара история, скъпа, която няма нищо общо нито с теб, нито с мен. Можем да проклинаме баща ти, дори да изпитваме съжаление към майка ти, но те са извън живота ти повече от десет години. Повтарям — техните грешки, техният егоизъм, цялата тази трагедия нямат нищо общо с теб.
— Сериозно ти казвам, Питър, ако бях на мястото на майка си, нямаше да избягам. Щях да взема пистолет и да го застрелям, и щях да се възрадвам като се строполи мъртъв в краката ми.
Той помълча, за което му бях благодарна, после попита:
— Значи се жениш за мъж, когото няма да трябва да убиваш?
— Изобщо не е смешно. Баща ми заслужаваше да умре за това, което стори, и което представляваше — лишено от чест копеле, способно само да флиртува. И ако мислиш, че бих рискувала някога да ми се случи и на мен… е, предпочитам първо да умра или да умра, като си отмъщавам.
— Божичко — промълви едва чуто Питър. Приближи се до мен и ме придърпа в обятията си. Дълго не пророни дума, само ме притискаше към гърдите си. Най-сетне прошепна в ухото ми: — Не може да позволим неудачите на твоите родители да съсипят живота ти. Смяташ да избегнеш преживените от майка ти унижения като се ожениш за мъж, прекалено стар или неспособен да има желания. Добре, той ти е казал, че има любовница. И може би е така. Може би дори не те желае в леглото си. Много трудно ми е обаче да му повярвам. Какво те кара да му се довериш? Та ти си достатъчно млада, за да му бъдеш дъщеря. Защо, по дяволите, ще иска да се жени за теб пък той? Знаеш ли? Казал ли ти е?
— Смятам, че графът ми се възхищава много, като на внучка на нашия дядо. Много е привързан към мен. Компанията ми му доставя удоволствие. Забавлявам го. Приятно му е да прави това, което е приятно на мен. Той е самотен. Знае, че ще управлявам безупречно домакинството му. Знае, че може да разчита на мен. Знае, че няма да се меся в личния му живот. Знае, че може да ми има доверие. Знае, че никога няма да го предам, тъй като не искам да имам нищо общо с тези неща.
— Ами ако те е излъгал? Ако си промени намерението и заяви, че те иска в леглото си?
— Няма да се съглася. Вече му го казах. Той няма да пристъпи тази ограничителна линия. Разбира кога наистина съм решена да направя или да не направя нещо. И ми вярва.
Питър не каза нищо в продължение на доста дълго време. Отдалечи се от мен. Потърка брадичка — много стар навик.
— О, Боже! — изпъшка най-сетне той, като се обърна към мен. — А аз се чудех защо отказа предложението на младия виконт Баресфорд, прекрасен човек и искрено привързан към теб. И на Оливър Тревър, друг много симпатичен мъж, който те боготвореше; дядо ми каза, че веднъж си излязла да яздиш в неговата компания, след което си отказала да го виждаш повече. Нима вярваш, че можеш да се спасиш от нещастието като бягаш от живота и се обвързваш със старец, който се кълне, че няма да те докосва така, както мъжът докосва жената?
Поклатих мълчаливо глава; нямаше какво повече да се каже по въпроса, но Питър не го осъзнаваше.
— Анди, чуй ме. Не всички мъже са като баща ти. Никога не съм чувал моят баща да е изневерявал на майка ми. Повярвай ми, Анди, аз не съм като баща ти. Когато си взема съпруга, ще й бъда верен. Много повече мъже са като мен, отколкото като баща ти.
Възцари се тежко мълчание.
Братовчед ми поклати глава и проговори с такава тъга в гласа, че ми се приплака.
— Виждам, че отказваш да го повярваш.
Тъй като нямах с какво да го утеша, обявих:
— Венчавката ще се състои идния вторник. Веднага след нея тръгваме за имението Девбридж. Разбира се, ти си добре дошъл, ако искаш да дойдеш.
— Всичко е ужасно нередно, Анди, и ми разбива сърцето.
Не отговорих, защото гърлото ми бе задавено от сълзи.
Чух как го прекоси припряно библиотеката. Вратите се блъскаха след него. През прозореца видях Уилямс, коняря, да му води коня, Шампион. Питър се метна върху седлото и замина.
Свих се на фотьойла край прозореца и се загледах в падащата мъгла. Последните думи на Питър не ми излизаха от главата. „Всичко е ужасно нередно, Анди.“ Ужасно нередно.