— Ти ми написа писмо, от което нищо не разбрах. За мен то нямаше реален смисъл, освен някакви мелодраматични бръщолевения, че съм била в опасност. Не, излъгах, вече е прекалено късно за каквито и да било измами. Възнамерявах да си тръгна съвсем скоро, но не само заради твоето предупредително писмо. Това чудовище ме тероризираше и беше причината да искам да си тръгна. Само дето едва вчера установих, че именно той е виновен за всичко.
Лорънс ме стисна още по-силно за ръката. Заболя ме, но не издадох звук.
— Аз, чудовище? Погледни го, скъпа ми съпруго, той е чудовището и ти го знаеш добре.
Погледнах към мъжа, който лежеше на мръсното тясно легло. Във вените ми течеше неговата кръв, той ми бе дал своите черти, и бе дошъл в Англия, за да ме спаси. Най-сетне си дадох сметка, че изтърпяваше ужасни болки, именно защото бе дошъл да ме спаси.
— Татко, ти си ранен — прошепнах аз.
Видях засъхналата кръв на рамото му, видях окъсаните му, изцапани и кални дрехи.
Понечих да се приближа, но съпругът ми ме стисна още по-силно и ме възпря.
— Това значи ли, че си готова да му простиш всичко, което причини на майка ти? Всичко, което причини и на теб? О, виждам съжалението в очите ти. Не се притеснявай, прострелял съм го където трябва. Няма да умре веднага.
Започнах да галя ритмично Джордж, който се би притиснал силно в гърдите ми. Обърнах се към графа.
— Какво е сторил на теб, че си го прострелял? Защо си го примамил в Англия и си го направил твой затворник?
Лорънс се изсмя.
— Е, Джеймсън, ти ли искаш да й разкажеш за отвратителното си развратничене или да го направя аз?
— Това не я засяга, Линдхърст — обади се баща ми. — Нека си остане между нас двамата, където му е мястото.
— Не мисля така, Джеймсън. Все пак успях да се добера до теб едва след като използвах нея като прелестна примамка. Но дори тогава не бях сигурен дали ще дойдеш, защото не знаех дали изобщо изпитваш някакви чувства към нея. Колко съм се молил да е така. Реших, че най-добрият начин да те накарам да се върнеш, вероятно единственият сигурен начин, е като се оженя за нея. Тогава щеше да приемеш, че тя е напълно в моя власт. Но, казвам ти, когато разпратих съобщението за сключването на този брак до всички вестници, за които се сетих, аз се молех да откриеш по-скоро какво съм направил. В противен случай щях да бъда вързан с нея, докато измисля нещо друго. Ти обаче прочете красиво оформеното ми съобщение. Написа й онова писмо, за да я предупредиш, че идваш, нейния рицар-спасител. Но, разбира се, това нямаше значение. Аз контролирах всичко. Да, всичко, което бях планирал, се развиваше чудесно. Ти, тя, дори нещастният ми племенник. Ах, скъпият ми племенник Джон. Беше много приятно, истинско представление. Наблюдавах го как се влюбва в нея. Всъщност мисля, че бедният ми племенник се е влюбил в нея още преди да пристигането ми в Лондон, за да я ухажвам. Но тя е толкова повредена от теб, толкова се страхува от мъжете заради примера на твоята безсрамна порочност, че видя в моя племенник само опасност за себе си. Обзалагам се, че всяка негова усмивка, всяка негова дума я е ужасявала. Осъзнах колко дълбоки белези си оставил в душата й едва когато видях, че племенникът ми я обича и вероятно бе опитал да я привлече по време на престоя си в Лондон. Той е войник, добре сложен, силен, красив млад мъж, а аз, колкото и да ми е неприятно да го призная, съм по-възрастен. Въпреки всичко тя предпочете мене пред него. Той се провали. Питах се каква беше причината. Разбира се, отговорът беше ясен за всеки, който просто зададеше няколко дискретни въпроса. А аз знаех точно какво да питам. И тогава разбрах, че тя се страхуваше от младия мъж заради това, което те бе видяла да правиш.
Обърнах се бавно и го погледнах. Отново осъзнах собствената си заслепеност, неспособността си да преценя кое е истинско и кое — не в живота ми. Той знаеше, че Джон ме обича? Ах, но какво беше направил с него?
— Какво имаше предвид като каза, че си контролирал Джон? — попитах аз.
Той ми се усмихна. Беше готов да потрие ръце, толкова доволен изглеждаше от себе си.
— Погрижих се за него.
— Той не е на никакво Коледно парти с лейди Елизабет, нали? Заради това Темпест беше в конюшнята. Направил си му нещо. Боже мой, убил си го, нали? Убил си собствената си кръв и плът.
ТРИЙСЕТА ГЛАВА
Чудовището пред мен се засмя.
— Още не. Но скоро, скъпа, съвсем скоро.
Нещо се счупи вътре в мен, счупи се напълно, непоправимо. Пуснах Джордж на пода и се спуснах към съпруга си. Свалих си ръкавиците и посегнах към очите му, но той беше прекалено висок и аз не успях да достигна дотам. Впих нокти в бузите му. Усетих как кожата му се съдра, усетих влагата от кръвта му по пръстите си.