— Защо ме изостави? Майка ми умря и аз не те видях никога повече. Защо ме остави?
— Дядо ти не ми даде възможност за избор. Той разполагаше с достатъчно власт, за да направи така, че да не мога да се доближа до теб. — И додаде с изпълнен със съжаление и горчивина глас: — Бях принуден да те изоставя, детето ми. Дядо ти не искаше да ме допусне до теб. Щях да опитам да се свържа с теб веднага след неговата смърт, но една скъпа моя приятелка умираше и просто не можех да я оставя в този момент.
— И нея ли уби, Джеймсън?
— Не, копеле, не съм я убил. — Погледна отново право към мен. — И ти вярваше, че не съм искал да те видя никога повече, теб, моето единствено дете? О, не, Андрея, аз те обичах. Невъзможността да те виждам изпълваше с ужасяваща празнота сърцето ми.
Погледнах мъжа, който ми беше баща. Той може би не беше чак толкова добър и почтен, не беше стабилен човек, на когото може да се разчита, но въпреки всичко ми беше баща и бе опитал да ме спаси. Беше останал до умиращата си приятелка. Протегнах ръка към него. Искаше ми се да си поплача и да го прегърна толкова силна, че да почувствам същността му дълбоко в себе си.
— За да ме спасиш ли дойде, татко? — прошепнах аз.
— О, да — промълви той. — О, да. — Изправи се бавно. Никой не опита да го възпре. Приближи се до мен и пое дланта им в двете си ръце. Погали Джордж. На него това определено му хареса. После ми се усмихна. — Все така си дребничка. Питах се колко ли висока ще станеш. — Докосна леко с пръсти косите ми. — Цветът им е невероятен — толкова различни бляскави нюанси, не само моите червеникави и кестеняви. Наистина си красива, Андрея. И, предполагам, си и смела. Превърнала си се в достойна за възхищение жена.
Лорънс не помръдваше, само стоеше и ни наблюдаваше.
Баща ми се олюля. Тръгнах заедно с него към тясното легло и му помогнах да седне.
— А сега ми разкажи нататък, татко. Както виждам и тримата сме в незавидно положение. Дължиш ни го, на мен и на Джон.
— Няма кой знае какво повече, Андрея. Каролайн напусна Париж, за да се върне при Линдхърст. Не искаше да ме оставя, но двамата просто нямахме друг избор. Тя знаеше, че семейството й нямаше да й помогне. В един момент изпадна в такова отчаяние, че опита да направи аборт, но не се получи. Писа ми, за да съобщи, че Линдхърст я приел веднага. Получих второ писмо; според Каролайн той не подозирал, че детето не е негово. Беше ми ужасно тъжно, но и изпитах облекчение. Желанието ми беше Каролайн да бъде в безопасност, да намери щастие, а и знаех, че иска детето, нашето дете. И тогава чух за разпространяваната от Линдхърст история, че съпругата му била луда. Вече не се съмнявах, че бе узнал истината за детето. И може би дори беше разбрал, че бащата съм аз. Убеден съм, че след раждането на бебето той е убил Каролайн.
— Да, и аз така мисля.
Чух как дъхът излезе със свистене през гърлото на застаналия зад мен Джон.
— Не ми е приятно племенникът ми да слуша подобни обвинения — обади се Лорънс, — а вашите приказки не са нищо повече, само обвинения. Колкото до евтината ти връзка с моята съпруга, разбрах какво се е случило, още щом ми съобщи, че е бременна. Не ми беше нужно много време, за да открия името на любовника й. Коварните й опити да прикрие истината ме забавляваха. В мене никога не е съществувало съмнение по този повод. Нали разбираш, от мен не може да забременее никоя жена. Семето ми е безплодно. Затова беше ясно, че Каролайн ме е предала. Аз не съм сторил нищо лошо. Ти си безчестният тук, Джеймсън, не аз.
— Не, сър — намеси се Джон. — Не мисля, че това са само обвинения. — Той ми се стори толкова спокоен, така владеещ положението, че дълбоко в мен се зароди крехка надежда. — Вече бях достигнал до извода, че само ти можеш да стоиш зад всички инциденти в имението — старицата с убедителната дегизировка и мавърския нож в ръка, бодливата тел под седлото на Малката Бес. Макар и недодялани, те изпълниха предназначението си — изплашиха до смърт и Анди, и мен. Просто нямаше кой друг да е отговорен за тях, но аз не можех да повярвам на извода, който се налагаше. Все пак ти си ни чичо. Взе и двама ни с Томас в дома си, след като родителите ни загинаха. Въпреки нашите различия, вярвах, че съм от значение за теб, за нашия род. Но ти се промени, нали? Ти уби бедната Каролайн, нали? Тя ти беше невярна и ти я уби.
— Каква изненада само — отвърна графът; усетих в гласа му раздразнение. — Мислех, че съм успял да те заблудя, Джон, поне в известна степен. Виждах, че вземаш страната на Андрея, виждах как я гледаш и как те гледа тя. И се забавлявах безкрайно. Аз я притежавах, тя ми принадлежеше, беше моя собственост и ти никога нямаше да я имаш, никога. Дали щеше да опиташ да я прелъстиш? Дали най-накрая щеше да успееш? И дали тя, подобно на Каролайн, щеше да опита ми пробута като мое своето копеле? — Поклати глава и се изсмя. — Но тя се страхуваше толкова от мъжете и от онова, което мъжете и жените правят заедно. Честно казано не вярвам, че би се случило някога. А естествено, че убих невярната кучка. Каролайн беше курва, тя ме предаде, и заслужаваше да умре. Беше просто акт на справедливост.