— Лягайте по корем и сложете ръце на тила.
Щом се подчиниха, той се приближи до мен и аз започнах да работя върху завързаните му китки.
— Браво, скъпа — рече той, без да отделя поглед от тримата. — По време на война човек обича да има на кого да разчита да му пази гърба. Много се гордея с теб.
Струва ми се, че пораснах с цели десет сантиметра от думите му. Почти се бях справила с възлите, почти. Сведох очи към проклетото въже, само за част от секундата, но точно толкова беше достатъчно. Лорънс измъкна нож изпод пелерината си и с едно плавно движение го запрати към баща ми. Улучи го точно по раненото рамо. Баща ми изрева.
Тримата мъже скочиха на крака. Изглеждаха решени да ни убият.
— Спрете, дяволите да ви вземат, или ще убия графа.
Никой не спря.
Натиснах спусъка.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Не го прострелях между очите. Гневът и напрежението станаха причина ръката ми да потрепне. Улучих го в бедрото. Той изкрещя, сграбчи раненото място, падна на колене и след това се отпусна на една страна.
Джон беше свободен. Тримата мъже се спуснаха към оръжието си, но Джон беше по-бързо. Грабна два от пистолетите им и тогава видях в действие войника в него. Беше впечатляващо спокоен и стабилен, а гласът му прозвуча убийствено:
— Имам два куршума, господа. Един от вас ще избегне смъртта, но кой ще бъде той? Кой иска да опита? Хайде, не се дръжте като страхливци, направете нещо. Погледнете човека, който ви е платил да убивате невинни хора. Той няма да ви помогне. Ще остане да лежи тук, докато кракът му гангреняса и писъците му го отведат в ада. Хайде. Не искате ли да ме повалите?
Тримата се спогледаха и след това много бавно легнаха отново на пода.
— Сложете ръцете си зад тила.
Те се подчиниха.
Спуснах се към баща си. Той бе изгубил съзнание, а ножът грозно стърчеше от рамото му. Навсякъде имаше кръв. Затворих очи за момент, за да се овладея.
— Няма да умреш в ръцете ми, дяволите да те вземат — възкликнах аз. Отметнах пелерината и съблякох ризата си. Накъсах я на дълги широки ивици, от които приготвих дебела превръзка. Поех дълбоко въздух и измъкнах рязко ножа от раната. Едва не повърнах от кошмарното усещане на лесното плъзгане на ножа през плътта на баща ми. Не смеех да си представя каква болка му причиняваше това. — Съжалявам — прошепнах аз. — Вече свърши. Съжалявам.
Притиснах кървящото място с цялата си сила. Той изохка, все така със затворени очи, но дланта му се премести върху ръката ми. Погледнах дланта му. Беше голяма и силна. И кафява.
— Ти ще живееш — заявих аз. — Кълна се, че ще живееш.
— Да — отвърна той и сините му очи светнаха насреща ми. — Да, трябва.
Затвори отново очи, ръката му се плъзна. Беше жив и в безсъзнание. Бях благодарна за това.
— Продължавай да притискаш, Анди. Кървенето трябва да се спре. — Джон се озова до мен и ме избута. — Дръж и двата пистолета насочени към нашите хора там. Аз съм по-силен, сега аз ще натискам.
Застанах на няколко крачки от тях. Погледнах към съпруга си, който лежеше в локва кръв на пода, в безсъзнание, както ми се стори, свил ранения си крак.
Бях го простреляла. Дали щеше да умре? Странно, но не ме вълнуваше изобщо. Той беше убиец. Аз обаче не желаех да бъда като него. Въпреки това не помръднах и не направих опит да спра кръвта от раната му. Останах на мястото си, вперила поглед в тримата мъже.
Един от тях се размърда. Приближих се до него, наведох се и го ударих по главата с дръжката на пистолета. В този момент усетих някакво раздвижване, но не бях достатъчно бърза. Лорънс се бе надигнал на колене. В ръката си държеше пистолет. Още едно оръжие? Цял арсенал ли имаше в себе си? Изглежда беше така, дяволите да го вземат.
Спаси ме Джордж. Той скочи към графа, като ръмжеше, оголил зъби. Вдигнах рязко единия от пистолетите на разбойниците.
Всичко стана толкова бързо, че се обърка в съзнанието ми. Флинт ме сграбчи за глезена, Джордж атакува графа, а Джон, без да се поколебае, взе ножа, който чичо му бе хвърлил по моя баща и прониза с него гърлото на Лорънс. Дори не успях да го видя, толкова светкавично прелетя. На лицето на Лорънс се изписа безкрайна изненада. Помъчи се да каже нещо, но не успя. Изпусна пистолета и стисна ножа, но не опита да го издърпа. Дочух отвратително гъргорене. От устата му бликна кръв. Вдигна поглед към баща ми и лицето му замръзна от ужасен гняв. Отпусна се назад на пода, докато Джордж се късаше от лай над него. Умря с това изражение.
Флинт се хвърли с яростен вик към глезена ми и успя да ми дръпне краката. Паднах с цялата си тежест, но това нямаше значение. Вече бях спокойна и концентрирана.