— Добър ден, Прат — рече съпругът ми. — Страноприемницата ти изглежда преуспяваща.
— Да, милорд — отвърна Прат, като избърса ръце на съвсем чистата си престилка. — Послушах съвета на вашия управител и сега печеля добре.
Лорънс кимна.
— Предполагам, че стаите ни са готови? Нейно височество — додаде той, като ми се усмихна, — е много изморена.
Почудих се защо винаги изморените бяха дамите, а господата като че ли не познаваха това усещане.
— Ако с нейно височество дойдете с мен, ще ви заведа до личния ви салон.
— Нека да се убедя, че мис Крислок и Джордж са се настанили — рекох аз, — и ще дойда.
— Мис Крислок със сигурност може да се настани и сама. Двамата с Флинт могат да се погрижат един за друг. А Флинт ще се заеме с Джордж. Не желая сега, след като вече сте омъжена жена, да се притеснявате за каквото и да било.
Не харесвах особено личния камериер на Лорънс, Флинт; той виждаше прекалено много и казваше прекалено малко.
— Мис Крислок е нервна особа, милорд, непривикнала към промени или непознати места. Освен това беше болна. Искам да се уверя, че се чувства добре.
— „Сивата гъска“ е съвсем обичайно място — чух да промърморва мистър Прат. — Не може да се каже, че е непознато.
— Така е, мистър Прат — отвърнах. — Аз действително съм омъжена дама, но това не ми се струва особено изморително. Идвам след малко, Лорънс. — И излязох отново, преди да бе успял да ми каже нещо, с което не съм съгласна. Флинт, нещо обичайно за него, само стоеше, мълчеше, наблюдаваше и не правеше нищо, което би могло да бъде от помощ. Изчаках, докато кочияшът помагаше на мис Крислок да слезе. В мига, в който краката й докоснаха земята, Джордж скочи в ръцете ми, като махаше опашка по-бързо от криле на вятърна мелница при силен вятър. Завързах му каишката и го пуснах долу. — Ще се върна, Мили. Помоли мистър Прат да те заведе в стаята ти. — Погледнах към Флинт, който тъкмо изучаваше съсредоточено нокътя на палеца си. В следващия миг се разсмях, тъй като Джордж погледна цял метър нагоре, за да грабне каишката от ръката ми. — О, не, Джордж. Ти само си тичай отпред. Аз идвам веднага след теб.
И така, двамата с териера се разхождахме, и скачахме, и тичахме на светлината на залязващото слънце, заобиколени от прекрасната природа. Той имаше повече енергия от мен. Трябваше да мине цял час, преди да почувства, че се е наиграл и може да се прибере при мис Крислок, където го чакаха вечерята и леглото.
Салонът на „Сивата гъска“ беше уютно, облицовано с дървена ламперия помещение, изпълнено с дим и ухаещо на печено говеждо. Захвърлих маншона и коженото палто на един стол, приближих се до яркия огън и протегнах длани към топлината му. Лорънс, който четеше вестник, даде нареждания на Прат, относно вечерята. Когато Прат приключи с поклоните, съпругът ми се приближи.
— Флинт трябваше да разходи Джордж — рече той. — Това не е работа за омъжена дама.
Да не би да съществуваше определен списък с всички задължения, които една омъжена жена трябваше и не трябваше да изпълнява? Молех се горещо да няма. В противен случай в най-скоро време щях да се озова в доста деликатно положение.
— Флинт не познава Джордж. Нещо повече, Флинт не желае да прави каквото и да било за друг, освен за вас, неговия господар. На всичкото отгоре Джордж не го харесва. Аз му липсвах, затова танцува от радост наоколо ми, докато се измори.
Мислех, че съпругът ми ще каже нещо, но той си замълча.
Когато Прат се появи отново в салона, подире му вървеше пълно едрогърдо момиче с прекрасна широка усмивка, чието име, както ни информираха, беше Бети.
Лорънс се обърна към мен:
— Половин час ще ви бъде ли достатъчен, за да се приготвите за вечерята, Андрея, ъъъ… Анди?
— За какво да ми бъде достатъчен? О, но аз нямам нужда да се преобличам. — Не ми се искаше да се отделям от главозамайващото ухание на напоени с масло печени картофи, което се носеше изпод тумбестия сребърен капак върху един от подносите. — Само ще си измия ръцете. Миришат на куче. Да, връщам се след пет минути, не повече. Не изяждайте само всичкото това вкусно месо, милорд — извиках през рамо аз, като се спуснах през вратата на салона.
Щом влязох в стаята си, си измих ръцете, погалих Джордж, поради което се наложи да се измия още веднъж. После целунах мис Крислок, макар устата й да бе пълна, тъй като тя вече вечеряше, и следователно не можеше да отговори на целувката ми, и заслизах леко по стълбите.
Спрях пред дългото тясно огледало, което бе закачено на по-близката стена в дъното на стълбището. Погледнах бледото момиче насреща си и се намръщих. Нямах причина да бъда бледа. Бях тичала навън в продължение на цял час. Какво ми имаше? Взрях се отново в отражението. Тя изглеждаше наистина безкрайно самотна, невероятно трогателна. „Но това е пълна глупост“ — помислих си аз. Бях свикнала да си бъда господарка и да бъда сама. Сега пак си бях господарка, но вече не бях сама. Спомних си какво ми каза лейди Фримънт, когато дойде да ме посети в деня след излизане в „Газет“ на съобщението за моя годеж, като скри уста зад разперената си длан.