Помислих си, че Лорънс ще скочи и ще обърне масата отгоре ми, но не го направи. Само си пое дълбоко въздух.
— Досега трябваше да съм научил, че човек трябва да се приспособи към навиците на своя съпруг или съпруга. Вече имам опит в това отношение. За разлика от вас. Вие сте съвсем млада. Не искам да пречупвам духа ви, Андрея, не… Анди, но не мога да позволя да правите така, когато сме с други хора. Не, не спорете с мен. Предлагам ви един компромис. Само ние двамата ще знаем, че пиете портвайн. Не е ли справедливо така?
— И без това никога не пия портвайн в компания — отвърнах аз. — Само пред дядо ми.
— В такъв случай въпросът е разрешен. — Съпругът ми вдигна чашата си и я чукна леко в моята. — За красивата ми нова съпруга. Дано никога не си помисли, че се е омъжила за досаден старец.
— Наздраве — рекох аз и се ухилих до уши като грешница, отървала се току-що от наказание.
Отпих от портвайна. Той не беше толкова хубав като този, който се намираше в мазето на дядо. Ако сега бях с него, щях да изпръхтя и да го изхвърля от чашата си. Но продължих да пия. Дядо определено беше справедлив човек, но понякога животът не беше. Някой вероятно би казал, че бях паднала в собствения си капан.
— Вие може би имате силна воля?
— Ни най-малко — отговорих аз, като премигнах няколко пъти. Сведох поглед към салфетката си. Разгънах я, след това я сгънах отново и пак я разгънах. — Ако някое от действията ми ви е неприятно, трябва да ми кажете. Както казахте, жененият човек трябва да се научи да прави компромиси. Да пречупва волята си. Възможно е в някои случаи дори да е сгрешил.
— Трябва ли да разбирам, че току-що ми дадохте разрешението си да ви поправям, ако нещо ми се стори особено нередно?
Не бях казала нищо подобно, но той бе изключително снизходителен; бях чувала, че доста по-възрастните мъже се държали често така към много по-младите си съпруги. Отново се почувствах поразена от това колко е мил, и отвърнах:
— Точно така. Вие сте джентълмен, Лорънс, също като дядо ми.
В мига, в който думите излязоха от устата ми, аз изгубих способността си да говоря. Само го съзерцавах безмълвно. И, за свой огромен ужас, заплаках.
Кълна се, нямам представа откъде се взеха проклетите сълзи, но те просто заизвираха от очите ми и потекоха по бузите.
— О, Божичко, много съжалявам.
Когато графът ми помогна да се изправя и ме притисна към гърдите си, не се поколебах. Никой не ме беше прегръщал след смъртта на дядо, никой, преди завръщането на Питър. Отпуснах се в обятията му. Той беше висок. Допирът до него ми носеше утеха. Плаках дълго.
Усещах топлия му дъх в косите си.
— Всичко е наред. Ти преживя тежък период. Всичко е наред, Андрея, не, Анди. Поплачи си, скъпа. Всичко е наред.
В този момент щях да се откажа доброволно от портвайна си, ако ме беше помолил. Но той предпочете да не го иска от мен. Вместо това ми предлагаше своето приятелство. Носеше ми утеха. Бях голяма късметлийка, че беше дошъл да ме навести и бе преценил, че би могъл да живее с мен.
След като се наридах и нахълцах, вдигнах лице.
— Ако наистина не ви харесва да пия, ще престана да го правя.
Той се позасмя и ме прегърна отново.
— Не, една графиня не би трябвало да се разделя с портвайна си.
В този момент бях готова да убия заради него. Усмихнах му се през сълзи.
— Ако криете някакви ужасни семейни тайни, кълна се да не ги издам никога.
Лорънс замълча за миг, после изрече спокойно:
— Не бих очаквал друго от вас — дядо ви ви е възпитал толкова добре. Надявам се, че няма да се разочаровате, но моите предци са били изключително уравновесени хора и са следвали един след друг без особен шум, предателство или скандали. Е, може би по малко, но не особено много. Въпреки това ценя обещанието ви. И така, скъпа ми Анди, вие се държахте достойно досега. Надявам се, че новият дом и новите хора, които ще срещнете, ще спомогнат за намаляване на мъката ви. Но все пак, скъпа, мъката е важно нещо, както знаете. В крайна сметка спомените ви за вашия дядо ще улегнат около вас като удобна стара дреха. Те ще ви утешават, ще ви карат да се усмихвате, може би дори да се смеете, в най-странни моменти. Но моето рамо ще бъде винаги наблизо, ако пожелаете да го използвате отново.
— Господ ви е създал много добър човек, сър — подсмъркнах аз и се изсекнах в кърпичката, която ми подаде. — В моето семейство обаче има тайни, някои от тях доста скандални, но нито една не е достатъчно стара, за да бъде романтична.
— Заедно ще съумеем да създадем някоя чудесна история на ужасите от миналото, с която да се забавляваме през студените зимни вечери.