Погледнах към Джон, който стоеше зад брат си, и стиснах Джордж. Младият мъж все още не бе помръднал, но срещна погледа на чичо си. Запознах да тананикам тихичко една от любимите мелодии на териера, песничката за кучето, което хванало заека и му сдъвкало ухото.
— Е, Джон, радвам се да те видя. Този път за да останеш ли се прибра?
— Така мислех — отвърна бавно Джон, като погледна към мен, или към Джордж, не знам.
— Какво, отново ли си сменяш намеренията? Искаш да стоиш в Париж в мирно време ли?
— Не, изобщо не става дума за това.
— Вечерята е сервирана, милорд.
— А, Брантли, тъкмо навреме. Скъпа, ще правиш ли нещо с Джордж?
— Нека да го занеса горе на Мили. Тя иска вечерята й да бъде занесена на поднос в стаята. Помоли ли те вече, Брантли?
— Да, миледи. Мисис Редбрест, нашата икономка, се грижи много добре за вашата мис Крислок. Тя ме помоли да ви уведомя, че ще бъде много щастлива да се запознае с всички сутринта, след като си почине. Да заведа ли аз кучето, миледи?
Погледнах към Джордж.
— Ще се довериш ли на мъжа, който прилича на Мойсей, да те заведе при мисис Крислок?
Джордж приближи муцунката си до Брантли и подуши дългите му бели пръсти.
На Брантли това трябва да му се признае. Той може и да прилича на библейски пророк, но има чувство за хумор и е много мил. Сега завря бавно длан в муцунката на Джордж и го остави да го души на воля. Най-сетне териерът се отдръпна.
— Чудесно — рекох аз и му го подадох. — Благодаря, Брантли.
— А сега, скъпа, да се погрижим за стомаха ти — обади се съпругът ми.
Вечеряхме в голямата официална трапезария; петимата бяхме насядали около маса, където можеха да се хранят спокойно шестнайсет човека. Един лакей, когото Брантли нарече Джаспър, ме настани в единия край на масата.
Джон се настани в средата, между чичо си и мен. Томас и Амилия седнаха от другата страна, срещу Джон. Точно тогава за първи път видях добре Томас; свещите го осветяваха добре.
Вероятно съм изхълцала на глас. Божичко, опитвах да не се взирам, но беше много трудно. Томас беше най-красивият мъж, когото бях виждала в живота си. Слабоват, рус — за разлика от своята майка испанка и брат си, а чертите му бяха изваяни така безупречно, че Микеланджело със сигурност би се побъркал от желание да направи скулптура по неговия образ. Докато по-големият му брат изглеждаше тъмен, опасен, непреклонен и зъл като побесняла хрътка, Томас приличаше на ангел. Имаше гъсти, чупливи руси коси и очи с цвят на лятно небе, почти същия като моя.
Той беше просто красив, по друг начин не можеше да се определи. Най-сетне видях нещо, което го спаси — имаше инатчийска брадичка, но дори тази брадичка, наклонена в нужния ъгъл, караше човек да иска да прокара пръст по лицето му, без да отделя погледа си от него. Това бе наистина смущаващо. В този момент срещнах погледа на Джон; той ме съзерцаваше, повдигнал леко вежди.
— Съжалявам — промълвих аз. — Просто не зависеше от мен.
— Повечето дами реагират така — отвърна той. — Опитай да се сдържаш.
— Ще опитам.
В този момент се върна Брантли, за да ръководи сервирането на вечерята. Ритуалът беше официален, очевидно изпълняван многократно, и много по-официален от ритуала, който бяхме съблюдавали с дядо ми. Тази стриктна церемония несъмнено щеше да достави истинско удоволствие на мис Крислок. Именно благодарение на нея, с дядо спазвахме що-годе разумно разписание за вечерята. Винаги бе настоявала да се облечем официално, нещо, което ни караше да мърморим и двамата, но все пак го правехме, защото беше важно за нея.
Наблюдавах как двамата лакеи Джаспър и Тимоти се движат тихо около масата, без да вдигат ненужен шум. Освен това бяха много добре обучени и се преструваха без проблем, че не чуват, когато графът говореше свободно за времето, за състоянието на тревата в източната ливада и дори когато премина към по-спорна тема — за проклетите виги, безкрайното нещастие, което сме били принудени да понасяме, тъй като човек нямало как да ги нареди в една редица и да ги изпозастреля.
Едва когато Брантли даде знак с глава на двамата лакеи да минат в далечния край на помещението и застана сам до затворената врата, Лорънс се обърна към по-големия си племенник, който точно бе вдигнал вилицата си със забодено на края й парче пуешко месо с кестеново пюре, и рече: