— Виждам, че с Брантли ще трябва да си отработите сигнал — каза графът. — Свиренето с уста може да става за викане на кон, но не е подходящо за дами.
Тримата джентълмени се изправиха и изчакаха, докато излезем от помещението, преди да заемат отново местата си и да се насладят на портвайна. Почти усещах вкуса на портвайна, но очевидно нямаше да ми се отдаде да пия от него.
— Къщата е наистина прекрасна — заявих аз, докато с Амилия се връщахме към дневната. — Лорънс ми разказа за дневника на стария Хюго, изпълнен с брътвежи за еретици и тям подобни.
— Да, намира се в една малка стая от другата страна, зад ръждясалите стари ризници, които прислужниците не обичат да чистят от праха. Мислят, че рицарите са все още вътре в тях, поне костите и духовете им, и само ги чакат да си отвлекат нанякъде вниманието, за да ги ощипят. Веднъж чух как една от слугините обясняваше на друга да не се приближава много-много към която и да било от ризниците, тъй като рицарят в нея можел да я грабне, да я напъха вътре и да я плени завинаги. — Тук Амилия се изсмя. — Понякога тази къща ме кара да се питам дали тук няма повече призраци, отколкото призна Томас, преди да се оженим. Имам някакво странно усещане, нали разбираш, не нещо открито или явно заплашително като тракане на вериги или скърцане на дъските по пода.
— Питала си за това преди да решиш дали ще се омъжиш за Томас?
— Баща ми е учен, известен с дадената от него характеристика на проявленията от другите светове. Той смята, че Девбридж Манър вероятно се обитава от множество духове и други призрачни феномени, но никой не иска да го признае. Според него повечето от тях са от шестнайсети и седемнайсети век, когато тук е имало доста насилие, както впрочем и навсякъде другаде. Той настоя всеки призрак да се обсъди, докато се увери, че никой от тях няма да ми стори зло. Честно казано, основният интерес на баща ми май е да хвърли повече светлина върху най-отвратителния от призраците, за да се надува след това пред колегите си; според мълвата той обитавал Черната стая. За жалост Томас не успя да подсигури дори един призрак, макар да ни уверяваше, че прекосявал всеки един от дългите коридори поне по два пъти след полунощ. Никой от тях не благоволил да се изправи пред него. Както казах, става въпрос само за особено усещане. Може би в най-скоро време ще помоля баща си да дойде и да проведе някой от научните си експерименти за установяване присъствието на призрак. Може би той ще усети нещо злокачествено в Черната стая. Аз лично никога не съм почувствала нищо там.
— Ще ми се да се запозная с баща ти и да го понаблюдавам — рекох аз, но веднага си помислих, че сигурно съм голяма глупачка.
Кой би искал да се озове лице в лице с някой нещастен дух? Кой би желал в близост до него да се намира призрак и да се чува дрънкане на вериги и стенания? Какво ли се бе случило в Черната стая?
— Божичко, изобщо не съм се сетила за призраци, когато приех предложението за брак на Лорънс. — В този момент долетя гласът на излизащия от трапезарията Лорънс. — Искам да науча нещо повече за живеещите тук призраци, Амилия — побързах да добавя аз. — Утре сутринта искам да посетя въпросната Черна стая.
Знаех, просто знаех, че ако новият ми съпруг чуеше думата „призрак“ да излиза от устата ми, отсега нататък щеше да ме смята за пълна глупачка. Затова бе по-добре да пазя за себе си някои неща.
— Разбира се. — Младата жена замълча, взря се за момент в нокътя на палеца си и додаде: — И за други помещения се предполага, че са посещавани от духове, но аз самата никога не съм чувала или виждала каквото и да било. А признавам, че съм ги посещавала често. По този повод обаче се разказват най-различни истории, особено за една от тях. Най-разумно би било да не я споделяш. Чичо Лорънс няма никакво търпение, когато стане дума за призраци.
Коя ли беше въпросната стая?
— Амилия, скъпа — каза графът, като влезе в дневната. — Анди ще спи в Синята стая. Имаш ли нещо против да я заведеш там?
Младата жена го изгледа втрещено. И безмълвно, като ризниците, в които се криеха рицарските призраци.
Обърнах се и също се вгледах в съпруга си.
Томас се изкашля.
— Работата е там, сър, може би си забравил, че Синята стая е по-подходяща за някой по-възрастен роднина, с отслабнал слух и замъглено зрение.
— Да, чичо — допълни Джон, — роднина със силно притъпени сетива.
Какво ставаше тук? Да не би да ставаше дума за същата стая, за която бе споменала Амилия?
ОСМА ГЛАВА
Лорънс се разсмя.