Изглеждаше толкова красив, че несъзнателно се вторачих в него, забравила във въздуха между устата и чинията си забодените на вилицата бъркани яйца.
— Съвземи се — обади се Джон.
— Не е лесно. Няма ли нещо грозно в него?
— Аз поне все още не съм забелязал — отговори Джон и се усмихна на брат си, който сипваше впечатляващо количество храна в чинията си, докато обясняваше на чичо си за съвсем краткотрайното ускоряване на дишането, което имал около два часа сутринта.
— Масажирах гърдите му, докато пулсът му се забави — допълни сериозно Амилия, изпълнена със загриженост. — Трябва да призная, че за момент се изплаших.
Джон повдигна черните си вежди и погледна към Томас.
— Какво си правил в два часа сутринта, че да си ускориш пулса?
Младият мъж се изчерви силно, от шалчето около врата си до косата на челото.
— О! — додаде Джон, като приветства брат си с махване на ножа. — Ако пулсът ти не се беше ускорил, Томас, значи не си е заслужавало усилията. Напълно нормално е, повярвай ми.
— Точно това му казах и аз — заяви Амилия; тонът й беше гладен като двете препечени филийки, които сложи в чинията си.
Аз давах парченца бекон на Джордж, който, слава Богу, се държеше прилично. Седеше между нас с Джон. Бях навела глава, насочила вниманието си към териера, който дъвчеше бекона. Знаех за какво говореха. Не бях глупава. Но не можех да повярвам, че обсъждат такива неща на масата по време на закуска.
Лорънс се изкашля и ме докосна леко по рамото.
— А, ето я и мис Крислок. Добре дошла, скъпа. Мога ли да ви сервирам яйца с пушена херинга?
Не бях очаквала да я видя преди следобеда.
— Да, Мили, ела да се присъединиш към нас.
Тя се настани; моментално пред нея бе поставена чаша чай и всички й бяха представени. После графът се обърна към всички присъстващи:
— Познато ли ви е името Оливър Уилтън?
— Да — отвърна Амилия. — Той беше херцог Бротън. Баща ми го познава; твърди, че бил старо изкопаемо с великолепен мозък. Струва ми се, че почина неотдавна.
— Да, точно така. Всъщност, той беше дядото на Анди. Първият й братовчед, Питър Уилтън, наследи херцогството. Той стана седмият херцог Бротън. Той е внук на покойния херцог. Питър и Анди са отгледани заедно като малки, тъй като родителите на Питър са били убити в детството му.
— Всъщност — обадих се аз, като опитах да се усмихна на всички, — с Питър сме по-скоро като брат и сестра, отколкото първи братовчеди, и се отнасяме като такива един към друг, откакто се помня.
— Какво е твоето име тогава, Анди? — попита Томас, докато оглеждаше съсредоточено глинения съд с масло край лакътя си.
Да не би в маслото да бе влязла някаква буболечка? Най-сетне го бутна встрани и се вторачи в кайсиевия конфитюр, който беше неописуемо вкусен.
Отговорих, като продължавах да давам на Джордж парченца бекон.
— Когато отидох да живея при дядо, той възнамеряваше да ме осинови и да ми даде своето име, но майка ми го помоли да не го прави и така все още нося бащиното си име. Аз съм Андрея Джеймсън.
— Андрея Джеймсън Линдхърст — додаде Лорънс. — Внучка на Оливър Уилтън, единствено дете на дъщеря му Оливия, кръстена на него самия.
— Какво нещо, и двамата с братовчед ти да останете сираци на такава ранна възраст — промълви Амилия. — Не, скъпи, по-добре си вземи от бърканите яйца в този поднос. Те са по-запържени и следователно има по-малка опасност да получиш стомашно неразположение.
Томас кимна, усмихна й се и си сипа цяла планина от по-твърдите бъркани яйца.
Джордж излая.
Джон сведе поглед към милата му космата муцунка и рече:
— Джордж, толкова си разглезен, че вече очаквам да поискаш да ми седнеш в скута и да се храниш от чинията ми.
— Никога не съм смятала — обади се тихо мис Крислок, — че е редно животното да се допуска в стаята, където има храна. Но когато видях Джордж, бях толкова запленена, че сега съм готова даже да му дам сутрин да пие от какаото ми. Той е един истински малък деспот.
Моят безкрайно толерантен съпруг от четири дни се засмя.
Трийсет минути по-късно бях отново в Синята стая и смених меките си чехли от ярешка кожа с боти за разходка. Беше прекрасно утро и Амилия бе готова да изследва с мен местността.
Започнах да развързвам панделите около глезените си, като си подсвирквах. Внезапен блясък ме накара да премигна. Завъртях глава под същия ъгъл и последва нов ослепителен блясък. Този път продължителен, тъй като останах в това положение. Наклоних въпросително глава и, както бях с чехъл на единия крак и обувка — на другия, тръгнах към прозорците.