Оставих писмото и притиснах слепоочията си с пръсти. Сега поне знаех; знаех, че предупреждението на баща ми беше свързано с Лорънс, моя съпруг. Именно поради това бракът ми с него го беше шокирал и разстроил толкова. Но какво общо имаше баща ми?
Чувствах се така, сякаш бях попаднала в изумителния лабиринт в Ричмънд, само дето в този случай не знаех дали ще намеря изход.
Бавно прибрах листа в плика и го върнах на същото място, където се намираше. Вече нямаше съмнение — този, който искаше да си платя за всичко, беше моят съпруг. Но защо? Защо се беше оженил за мен? Какво бях сторила, че да заслужа омразата му?
Дали пак той беше злото, което според лорд Уейвърлий все още живеело тук? В Черната стая?
Огледах се. Прекалено дълго бях останала тук. Някой можеше да влезе. Затворих чекмеджето и разбрах, че ще трябва да използвам отново фибата си, за да го заключа. След дълги опити, най-сетне, слава Богу, ключалката щракна.
Затворих тихо малката тясна врата и излязох припряно от спалнята. Бях направила едва три стъпки, когато видях човешка сянка, но тя изчезна почти веднага зад ъгъла, който водеше към стълбището за прислугата. Искрено се надявах, че беше Бойнтън. Но защо ли пък той щеше да бяга от мен? Чух шум току зад гърба си. Извъртях се толкова рязко, че се спънах в полите на роклята си и за малко не паднах. Беше друга сянка, някакво лице, което гледаше към мен иззад друг ъгъл, но то също изчезна. Спуснах се към ъгъла, завих зад него и хукнах нагоре по друго стълбище, като виках:
— Кой е там? Върни се. Дяволите да те вземат, кой си ти?
ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Никой не отговори. Спрях и останаха така известно време, с лудо тупкащо сърце, като се питах какво щях да правя сега.
Върнах се в стаята си и заключих вратата след себе си. Синята стая никога не ми се беше струвала толкова гостоприемна. Джордж вдигна глава и помаха с опашка, после отиде да отпие вода от купичката си и се върна да спи. Седнах във фотьойла пред огъня. Усещането беше чудесно. Едва сега осъзнах колко ми е студено. Взрях се в пламъците. Защо ли Лорънс се беше оженил за мен и ме беше довел тук, в дома си — за да ме тероризира, да ми казва, че ще трябва да платя за всичко? Очевидно това по някакъв начин бе свързано с баща ми, но как и защо, все още нямах представа. Трябваше да видя Джон. Може би той беше научил нещо.
Нямаше го в стаята му. Нито долу. Никой не го беше виждал. Не успях да открия и Бойнтън.
Тая работа хич не ми харесваше. Върнах се бавно в стаята си. Белинда си тананикаше и сгъваше грижливо няколко от долните ми ризи. Усмихна ми се, когато вдигна очи към мен.
— Джаспър изведе мистър Джордж на разходка, миледи — рече тя. — Така, вече е време за обяд. А как само изглеждате! Какво правихте?
— Просто оглеждах — отвърнах аз и затворих вратата зад себе си.
Облегнах се на нея за момент и затворих очи. „Джон, — помислих си аз, — къде си?“
Реших да сляза долу за обяд. Защо не? Щях да поговоря с този-онзи и да изчакам Джон.
И след това щях да се махна от тази къща.
През следващия час Белинда оправи вида ми и едва тогава слязох в трапезарията. Амилия, Томас и мис Крислок бяха там. Никой не знаеше нищо за Джон.
Томас сдъвка прилежно хапка свински котлет с доматен сос и рече:
— Реших, че бащата на Амилия има право. Не искам аурата ми да бъде слаба и несолидна, сянката ми да не може да бъде различена, духът ми да витае безсилно и безволево. Реших да не обръщам внимание на болежките си. И макар точно в този момент да усещам много странен сърбеж в областта на дясната подмишница, няма да се занимавам с него. Знам, че Амилия ще се притеснява, но решението ми е взето.
Той се приведе към нея и я целуна, право по устата, пред всички ни. Мис Крислок ми намигна и ме дари с една от прелестните си криви усмивки.
Отхапах от кюфтето от стриди.
Къде беше Джон?
— Любов моя — обади се Амилия, — кажи ми нещо повече за този странен сърбеж, за да знам дали да се тревожа или не.
Вместо да отговори, съпругът й я целуна отново.
Засмяхме се. Нямам представа откъде се взе този смях, но така или иначе беше факт — пълнокръвен и очарован, също като тях двамата.
Лорънс нямаше да се прибере преди Коледа. Разполагах с предостатъчно време да градя планове и да ги осъществявам.
Следобедът мина бързо. Срещнах се с мисис Редбрест и обсъдихме работата на прислугата, състоянието на спалното бельо в стаите на слугите и подмяната на някои съдове в кухнята. С готвачката планирахме менюто. Направих комплимент на Брантли във връзка с възпитанието на Джордж, макар да ми се искаше той да си бъде като преди. Новият Джордж, който стоеше послушно, докато не му кажеха какво да прави, просто не беше забавен. Отидох да видя Малката Бес; ставата и гърбът й зарастваха много добре.