Фридрих Незнански
Контролен изстрел
Маршът на Турецки #14
Тази книга отначало докрай е измислена от автора. Разбира се, в нея са използвани и някои истински материали както от собствената практика на автора, така и от практиката на други руски следователи. Но събитията, мястото на действие и персонажите са измислени. Съвпадението на лица и названия с реално съществуващи лица и места може да бъде само случайно.
Четвъртък, 5 октомври
1.
На Олимпийски проспект около жигулата на Турецки едно тумбесто, очукано БМВ с олющени калници и скрит от мръсотия номер неочаквано започна да прави странни пируети. Двете мутри със спортни якета, седнали в купето, се държаха предизвикателно нагло: на два пъти западната кола съвсем без причина засича жигулата и се наложи Турецки да удря рязко спирачката, за да не изхвръкне в насрещното платно. После трябваше направо да се престрои в дясната лента и да се скрие зад тролея. А гадната кола се измъкна доста напред и се залепи за тротоара, изглежда, в очакване на изплашената си жертва. Сигурно така си мислеха нахалниците.
„Ами, че това е преследване! — каза си Турецки, като обмисляше по-нататъшния си маршрут и съобразяваше как да се измъкне. — Но май няма да предприемат директно нападение. Какво излиза? Сплашват го? Играят си като котка с мишка…“
Както винаги, когато най ти трябва, наблизо няма катаджия, значи може да разчита само на собствената си съобразителност. Разбира се, има и още един вариант: да долети до „Неглинка“, до кантората на Грязнов, където сигурно са се събрали момчетата от неговото охранително-детективско бюро „Слава“. Само да им свирне — веднага ще пипнат тия мутри, че и ще ги ступат, за да бъдат по-вежливи друг път. Но до Грязнов има още път, макар на практика да е на две крачки, стига само да премине безболезнено булевард „Цветной“.
Но на площад „Трубной“ го очакваше поредното изпитание. Той задмина лада деветка и се престрои зад шикозен бял линкълн само с нули в номера (някой много важен бос!), като наивно смяташе, че ладата ще го предпази отзад от преследващото го БМВ. Но ладата не постъпи разумно, заобиколи съвсем вдясно и се притисна плътно до бордюра. Турецки успя само да забележи в огледалцето огромната като акула муцуна на БМВ-то, която настъпваше стремително, и разбра, че след миг тия типове ще го натикат в шикозния багажник на линкълна. И автоматично съобрази: зави рязко вляво и се измъкна в третата лента, като отряза нахално пътя на дребосъка запорожец, който вече наду гайдата, изпаднал в истерия. И в същия момент — браво на него! — един катаджия изникна сякаш изпод земята и махна царствено на Турецки с палката, за да покаже, че КАТ бди и за нарушителя няма мърдане. Александър Борисович се мушна покорно и радостно вдясно и слезе от колата. Докато служителят се приближаваше важно към него, Саша успя да види картината зад себе си: все пак преследвачите се врязаха в задницата на боса и на пресечката вече цареше истински хаос. Като зарязаха ударената си кола, мутрите хукнаха с все сила — единият по „Цветной“, а другият по булевард „Петровски“, при това бягаха професионално — бяха свалили запомнящите се якета. Около ударения линкълн вдигаха врява насъбралите се зяпачи и шофьори. Но това не засягаше катаджията. Сигурно бе решил, че причината за стълпотворението стои пред него и покорно се усмихва? Така де!
Майорът отдаде вежливо чест и се представи, след което подаде ръка за книжката на Турецки. Взе я и я отвори, сетне се зачете смаяно, като поглеждаше ту цветната снимка на Турецки, ту оригинала.
— Ама как така… господин старши следовател? — издума най-накрая с престорено учудване майорът. — Я вижте каква каша забъркахте! — И посочи небрежно с палката към стълпотворението на кръстовището.
— Майоре, ще ви посъветвам точно сега да не се занимавате с догадки, а с пряката си работа. Съставете протокола, ще ви продиктувам. И тъй, старши следователят по особено важни дела към Главна прокуратура на Руската федерация Александър Борисович Турецки, избягвайки преследващия го автомобил марка БМВ, който сигурно е обявен за издирване, с двама младежи в купето, облечени със сини спортни якета, бе принуден да наруши правилата за движение и да засече запорожеца, който отмина благополучно. А пък преследвачите поради несъобразена скорост се врязаха в автомобил марка „Линкълн“, след което изоставиха ударената кола и се скриха… Какво има, майоре? — Турецки вдигна учудено вежди. — Защо не пишете?