Телефонът зазвъня. Главният сякаш с удоволствие показа на присъстващите колко му тежат тези позвънявания и на мига превключи на телефонния разговор, като реагираше с междуметия и хъмкания.
— Саша, това дело не ми харесва — каза тихо Меркулов, за да не пречи на стопанина на кабинета.
— И аз също не обичам, когато убиват… или взривяват — също така тихо отговори Турецки, като се стараеше в интонацията му да се усетят саркастичните нотки, а същевременно Костя да не усети как мирише на бъчва, стигат му и носещите се из кабинета конячни флуиди.
Въпреки това Меркулов се надвеси над бюрото, подуши и рече тъжно:
— Не се прави на идиот.
Саша сви рамене, вдигна и свали учудено веждите си, най-накрая разпери ръце, сякаш се предава, но чудесно разбираше какво има предвид Меркулов.
— Значи според теб това е поредното неправилно дело?
— Именно, именно — развесели се Костя. — Точно така.
— А ти, естествено, както винаги в неправилните случаи, ме набута в играта?
Меркулов вдигна нагоре ръце, като изобрази на лицето си не толкова вина, колкото съчувствие към човека, оказал се в не по-добра ситуация.
В това време главният остави слушалката на мястото й, огледа Меркулов и Турецки и като чу въпроса на следователя, отправен към заместника му, застана нащрек:
— Само че аз така и не разбрах, уважаеми Константин Дмитриевич, все пак за чия лична молба става дума? — Саша бе наивен като дете.
Но главният отговори вместо Костя:
— След като получил известието за гибелта на протежето си, президентът ми каза: „Бих искал с това дело да се заеме някой от вашите сътрудници, този, който въпреки станалата порочна практика делата за убийствата да остават неразкрити, успя да намери убиеца на господин Киргизов.“ Той каза още: „Подскажете ми името на следователя“ — и аз казах вашето име, Александър Борисович. „Тъкмо на него възложете незабавно това следствие. А ти — това го каза на мен, — му кажи, тоест на вас да кажа, че това значи е моя лична молба.“ Струва ми се, че след всичко това у вас не трябва да има съмнение на кого да бъде възложено делото на Елмазов? Не съм ли прав, Константин Дмитриевич?
Те не се съмняваха… Така значи.
5.
Този кабинет до неотдавна е принадлежал на едра, но престаряла птица от съюзната прокуратура, която новата демократична власт на мига е изпратила или в пенсия, или направо на оня свят. Старинният часовник от фирма „Павел Буре“, поставен в ъгъла, два пъти в денонощието показваше най-точното време. Сигурно е спрял в последния работен ден на предшественика на Турецки. Но много е възможно това да е станало някой студен ден като днешния през октомври седемнадесета година.