За съжаление и това е лесно обяснимо. Трагичните есенни събития отпреди две години внушиха на служителите ясната мисъл: не си пъхай носа на площада и прочие стрийт, когато там се стреля и трещят взривове. Дори да не става дума за политическо, а само традиционно бандитско стълкновение, могат да ти откъснат главата за компания. А и най-лесно е някой заблуден куршум да те уцели. Затова си стой на задните части и не се обаждай. Не се показвай. И никой не се показва.
Затова събраните от оперативните служители сведения са крайно еднообразни и лаконични: „Бум! Гледам — гори. Отидох — всичко изгоряло.“ Честно казано, информацията е слабичка.
Освен това в досието има и справка-характеристика за Сергей Егорович Елмазов, роден 1944 година, жител на Москва, адресна регистрация… издадена по местоживеене.
Интересно кой ли я е писал? Саша много искаше да погледне човека с фамилия Крайнев и инициали И. Г. Никой не се съмнява, че изродите у нас не са свършили, могат да се срещнат навсякъде, но все пак… в колата е изгорял Човек, води се следствие, никой не може да предскаже резултатите… Не, оказва се, че може и още как. С какво ли загиналият банкер е успял дотолкова да раздразни някого, щом някакъв дребен чиновник направо бълва справедлив „съвецки“ гняв! Или това е общото отношение на народните маси към мошениците бизнесмени, при това към всички без изключение, лишили нас, измамените жители, от заслужена старост?
„… нямаше желание да се труди честно… Не подбираше връзките и средствата за постигане на целта си.“ — Толкова познато звучи този бюрократ! — „Целта му, както и на останалите нови бизнесмени, бе да стане много богат. Следователно имаше устойчива склонност към мошеничество…“ Да, тук всичко е в един кюп и за образец е взет фейлетонният тип мошеник — продавача от мръсното павилионче на гаровия площад. Липсва само „лице от кавказка националност“ — и картинката ще е пълна… Разбира се, не е възможно честно да изкараш милионно състояние, както смята днес огромното мнозинство хора, останало без работа и което е по-страшно — без живот. Какво излиза? Че ти, Сергей Егорович, си бил мошеник и нехранимайко, дано Господ приеме душата ти.
А ето и другата характеристика. От банка „Златен век“. Те, много ясно, са длъжни да оправдават своите хора, как иначе!
„Скромен, трудолюбив, ерудиран; не жалеше личното си време заради работата; последните години от живота си посвети на коренно подобряване на банковото дело в Русия, с което активно способстваше за развитието на пазарните отношения в нашето общество…“ И така нататък.
Следователят трябва да бъде пределно обективен, дори да не вярва на подпечатано с гербова марка. А той въпреки здравия смисъл кой знае защо не вярваше на гражданина Крайнев, а на банката. Такива ми ти работи…
Показанията на жената на Елмазов. Голяма дъщеря, разведена. Малък внук, тригодишен, почти връстник на Нинка… Не е имало никакви завещания. Във всеки случай никой не знае. Май това е всичко. Нито доказателства, нито има за какво да се захванеш. И на въпроса: откъде да започна? — тъничката папчица не може да даде никакъв ясен отговор.
Турецки не би могъл да отговори на въпроса: кой го е убил? — докато не получи свестен отговор на другия въпрос: защо, по каква причина е бил убит поредният — почти главен — банкер на Русия? Какви сили не са искали да го поставят на ключовата позиция в държавата? На кого е пречел и с какво? А може всичко да е много по-просто? Търсете жена? Или други наследници? Но при всички случаи — той вече можеше да прецени с напълно трезвен мозък — предстоеше дълга, търпелива и едва ли благодарна работа. Вече някак забрави за отпуската си, така примамливо рисуваща разкошни картини не от нашия живот. След като затвори малката папка, той се опита да съпостави убийството на Елмазов с делото, което току-що предаде в съда. Правеха впечатление доста аналогии. И единият, и другият са едри банкери. И двамата са ликвидирани според най-добрите мафиозни традиции в момента, когато кандидатурите им се предават от президента и Държавната дума за обсъждане и утвърждаване на поста директор на Централна банка. Или пък, както по-често се случваше последните години в нашия живот, за поредния отказ. Но Турецки можа да опознае Иван Киргизов и затова направи пределно обективен извод: смъртта е резултат от разчистване на банково-мафиозни взаимоотношения. Киргизов сам довежда неприятелите си до необходимостта от решителна и кървава развръзка. Собствено, ролята на следователя се сведе до изясняване на една достатъчно примитивна истина. И ето резултата: основната фигура, поръчала убийството, която сега е добре известна на съда, се намира, естествено, в чужбина, иначе щеше да стои в очакване на присъдата заедно с изпълнителя. Другите му колеги се оказаха непричастни. Така заяви самият главен прокурор. Негово право. Случаят, както току-що благоволи да каже, е рядък, почти изключителен. Но Турецки не се възгордя, не. А за да направи аналогични или подобни изводи за Елмазов, е длъжен много добре да опознае и него. И пак със задна дата. Друг път няма…