— Готов е — констатира първият. — Не ми харесва оня зеленият…
— Кой?
— Абе дето се крие зад мерцедеса. Между другото, не се отделя от нас от летището. Чий е? Можем ли да изчезнем?
— Да бе, току-така ще изчезнеш. Но не е полицията, тя нямаше да се бави толкова… Не, трябва да слезем от бана… Знам какво да правим. Трябва да минем през панаира, там няма да ни хване нито едно ченге.
— Ами тоя? Направи нещо да се движи.
Седящият отляво се повъртя и Турецки почувства рязко убождане под лакътя, от което и в мястото на инжекцията, и в гърдите, а и в стомаха му скоро започнаха да текат огнени вълни.
В това време колата рязко намали скоростта, изглежда, тръгна по по-тесен път, криволичеше, но след малко пак излезе на магистрала. Борейки се с пожара в гърдите си, Турецки започна активно да си спомня, да се заставя да си спомня поне малкото, останало му от уроците в училище по немски. Път, шосе — бан, убан — това е май метро, банхоф — железница, но на открито, над главата… или не? Да беше тук Денис… Ама че проклетия! Той ще долети вдругиден, а Турецки вече може изобщо да не е между живите. Разбира се, не отговориха на въпроса му какво искат от него. Значи е в нечии ръце? На мафията? Най-вероятно е така. А какво искат от него — пак само глупак няма да разбере. Какво искаха ония, които се опитаха да го натикат в багажника на банкера Игор Борко? Ами ония, които пробутаха на него и Костя шайбичките за подслушване? Тези, които съвсем открито, нагло, пред очите на десетки хора намушкаха Семьон Червоненко в сърцето? Но ако наистина сериозно им трябва нещо от следователя Турецки, значи не всичко е изгубено, може и да се поопъне, и да се пазари малко за живота си.
Ето, май и мислите му започнаха да се проясняват от напрежението. Значи, заповяда си Турецки, не бива в никой случай да се отпускам нито за миг. Трябва да издържа… да издържа… да издържа… Той застена високо и демонстрирайки неимоверно усилие, отлепи клепачите си. Похитителите веднага минаха на лош немски.
В диалога им се прокрадна думата „вестхафен“ — с руски прононс, както се казва. „Вест“ е запад, а „гафен-хафен“? Ами пристанище! — зарадва се Турецки и съобрази, че става дума за западното пристанище на Майн. А, ето къде се намират сега. Не, неслучайно Дениска го разхожда по картата на Франкфурт и му показва къде какво се намира. Къде е летището, къде центърът, какви мостове и магистрали има, накъде водят. Разбира се, Турецки нямаше възможност да запомни всичко, пък и картата бе немска, виж, да имаше руски надписи… Но и това беше полезно. Обаче къде го карат все пак? Центърът на града, който така хвалеше покойният Кочерга, като че ли е много по-вдясно. Как беше? „Седя си на Цайла…“ Ами да, пил е тъмна бира в бара. Където са го проследили рижият и чеченецът…
Колата премина един мост и Турецки видя як, сякаш изрязан от шперплат плосък мъж, висок около десет метра, който с механична последователност вдигаше и спускаше със странно пластични, но неравни движения огромен чук. Интересно какво ли символизира? Чакай, застана нащрек Турецки, за какво ми напомня този чукач? Нали Денис ми говореше за него. Първо изникна някаква нелепа островърха къща-кула с черни или сиви стъкла. Колата вече караше по улица, претъпкана от хора. Синеокият изведнъж го попита за самочувствието, Саша се опита да свие неопределено рамене, демонстрирайки още по-голяма слабост, отколкото усещаше в тялото си. Като че ли това окончателно успокои похитителите. Те пак размениха няколко фрази, след което синеокият продължи разговора си с Турецки.
— Сега, господин Турецки, ще ви сваля белезниците, ако ни обещаете веднага, че никого няма да викате на помощ и няма да се съпротивлявате. Ще слезем от колата и ще влезем в онова голямо здание. Най-сериозно ви съветвам да не проявявате… самостоятелност. Става ли?
Саша сви рамене равнодушно и кимна, сякаш е препил алкохолик. Добави индиферентно:
— Искам до тоалетната… Бирата… пиво… ферщеете? Не? Добре де… Тогава тука…
— Ще има тоалетна — отговори бързо синеокият, после повтори на немски и Саша така и не разбра защо на тях им стана весело. Затова пък разбра много добре друго: всяко необмислено движение или жест могат веднага да повлекат след себе си куршум от дългото черно дуло, толкова изящно украсено със заглушител. Така че никой наоколо да не чуе и разбере защо човекът е паднал на пода, а от устата му вони на бъчва.