— Не бързайте, имаме мноого време! Главното е да ви стигнат силите.
— Добре, ще разкажа. И какво ще получа после за това? Също примка?
— Но защо? — Елейния се оскърби от такова неразбиране. — Ще ви откараме, както ви обещах…
— Ами да, ще ме ликвидирате на многолюдно място, ясно… Не, готов съм да ви разкажа каквото зная, още повече че сведенията вече не представляват никаква ценност, понеже делото за убийството на Елмазов — ако ви е известно това име — вече е прекратено. И е предадено на архив. Но искам твърди гаранции. Иначе няма да получите нито дума.
Елейния се подсмихна и Саша чу как тихо, почти шепнешком каза на седналия, изглежда, до него:
— Пазари се… Живее му се, че как… — И веднага високо: — Имате твърдата ми дума. Вие ни давате сведенията, ние — свободата.
— Добавете: да не мръдна от мястото си! — мина в настъпление Турецки, искаше твърдо да знае на какво може да разчита с тия бандити.
Някакво леко размърдване — и веднага оглушителен удар с юмрук отстрани по челюстта. Пред очите му избухна слънце, устата се напълни със солена гъста маса, която неизвестно защо бодеше горящото му небце. Саша не можеше нито да я преглътне, нито да я изплюе, само я събираше в устата си и усещаше как бързо увеличава размерите си дясната страна на лицето му.
— Извинете, но започнахте да се държите нетактично — чу той тихия глас на Елейния. — Занапред не си позволявайте глупости.
Саша най-накрая успя да мръдне, доколкото можеше, напред главата си и изплю на пода алената каша. С подутия си език напипа дупки между зъбите горе вдясно. Погледна панталоните си, оцапани с кръв, и поклати глава със съжаление. Не беше ясно за кое повече съжалява — за изцапания костюм или за липсата на няколко зъба в устата.
— Ло-оша абота… — успя да каже най-накрая.
— Няма нищо такова — подхилна се Елейния и седналите край него в тъмното го подкрепиха.
— Фашата або-та е шибана… — запелтечи с усилие Турецки.
— Какво, какво? — попита Грубия.
— Извинете, господин Турецки, хората не разбират какво казвате. — Елейния продължаваше да се разтапя от любезност.
Саша най-накрая успя да овладее речта си и обясни, че е имал предвид Липкин.
— Кой Липкин? Кой е той?
— Докторът… Прави ми наскоро зъбите. А сега цялата му работа — на! — Саша посочи с брадичка кървавото петно на пода.
И тия гадове най-после разбраха за какво е ставало дума, прихнаха. Значи стана им весело от напразната, вече ненужна работа на доктор Липкин. Саша не разбра, може би си казаха думата идиотската ситуация и неговия доста странен хумор, но като че ли самата атмосфера в мазето се промени. Във всеки случай повече не го удариха. И Турецки, съзнавайки ясно, че положението пак не е в негова полза, започна да разказва за Кочерга всичко, което знае, но бавно, сякаш си спомня. Не, не всичко, разбира се. Той вече виждаше какво конкретно, какви сведения най-вече са нужни на бандитите и се стараеше незабелязано да ги заобикаля. Но явно пред себе си нямаше глупаци, Турецки оцени това скоро по насочващите въпроси, които от време на време му подхвърляше Елейния.
Саша не бързаше да разказва, печелеше време, повтаряше, сякаш има проблеми с паметта, а той уж се мъчи пряко сили. И кой знае защо тайно го веселеше мисълта, че с такава памет не биха го пуснали да припари не само в Главна прокуратура, но и изобщо като юрист. Но май сведенията, които изцеждаше на час по чаена лъжичка, удовлетворяваха похитителите му.
Неочаквано въпросите преминаха в друга плоскост. Елейния започна да се интересува дали Кочерга е видял човека, седящ до Елмазов? А кой друг е бил там освен Елмазов? Къде са се дянали? Как са изглеждали?
Сега всичко стана ясно. Убиецът иска да знае кой го е видял. Във всеки случай Кочерга стана първата му жертва, втората — случайният шофьор на таксито. След тях са другите, които по един или друг начин са могли да видят убиеца. Какво излиза? Може да се окаже, че убиецът е човекът с дългия тъмен шлифер, с мустачките, който рисковано е чакал на ръба на тротоара и когото Червоненко за малко да блъсне. Или това е само изпълнителят, който сега без никакви съмнения може да ги изведе до основния поръчител. Но ако това наистина е просто изпълнител, него най-лесно ще го ликвидират и — чиста работа. Нима не са такива условията на съществуването им! А понеже интересът се запазва и на всичкото отгоре се пази чрез премахване на свидетелите, излиза, че по логиката на нещата този изпълнител е едновременно и главна фигура в кървавата игра. И още едно обстоятелство в полза на тази версия… Турецки по навик прехвърляше в ума си вариантите, беше забравил, че сега съвсем не е време за това, че трябва да мисли за собствения си живот, а не за прекратеното дело, разбира се, условно прекратено. По дяволите, та прост изпълнител не може да седне спокойно в колата на банкера и на тайния „куриер“… намиращ се, ако нишките съвпаднат, под „покрива“ на Службата за външното разузнаване! Ами ако все пак е така?… Не, мярналата се мисъл се стори на Турецки толкова чудовищна, че той веднага я отхвърли. И почувства как доста силно го дръпнаха за косата. Какво има? Оказва се, че е пропуснал, не е чул поредния тих въпрос на Елейния.