През пелената на съня Саша чувстваше как го свалят от стола, изливат в гърлото му изгарящата течност, която подпалва всичките му вътрешности, свива ги и започва да ги разкъсва с някакъв страшен взрив със забавено действие. Той се опъваше слабо в яките клещи, които го стискаха от всички страни, задавяше се и отчаяно се съпротивляваше на насилието, но отстрани съпротивата изглеждаше като слаби предсмъртни конвулсии.
Бандитите бързо измъкнаха почти бездиханното тяло на Турецки навън и го пъхнаха в отворения багажник на синия мерцедес. Сетне Елейния, грубият Колун и синеокият Мъник седнаха в колата и отпратиха към града. Наркомана се огледа внимателно, притвори вратата и влезе в къщата.
5.
Синият мерцедес пресече моста, зави надясно и като отмина малко гробище, излезе на улицата край брега на Майн. Пред тях бяха шлюзовете, до невисокия бряг акостираха няколко шлепа и малка яхта. Мерцедесът караше бавно, страничните му стъкла бяха спуснати и пътниците в купето наблюдаваха какво става на улицата. Нямаше движение. На шлеповете — също никакво движение. Само над кабината на яхтата аленееше малък фенер. И никъде никакъв глас — тишина. Мерцедесът се насочи към парапета и спря досами него. От колата излязоха трима, отвориха багажника и светнаха с ръчно фенерче.
— Твойта мамица! — неочаквано изруга злобно единият от тях. — И виж как ми е одрискал колата! Кой ще я мие?
— Голяма работа — спря го тихо с ласкав глас вторият. — Кажи на Мъника, всичко ще ти оближе с език. Нали, Мъник?
— Я се разкарай! — ревна третият.
— Стига, не вдигай шум, виждаш, че наоколо хората спят. По-добре го опипай дали има пулс, или вече е заминал?
— Ти го опипай, драйфал е и целите му ръце са оплескани, малко ми трябва…
— Добре де, нали ще я чистя… — рече примирително вторият. — Хването го за каквото можете и — там! — Той махна с ръка към парапета.
Псувайки, другите двама извадиха от багажника бездиханното тяло и го сложиха на парапета.
— Да го порна за всеки случай, а? — попита якият Мъник.
— Той и тъй не диша — съобщи другият, наведен с погнуса над тялото. — Добре, момчета, Бог ще ви прости, едно ченге по-малко. Хайде, действайте! — И замаха с двете си ръце по-скоро да хвърлят тялото във водата.
Ония метнаха тялото, чу се силно пляскане и единият от тях веднага, с цяло гърло изпсува: оказва се, че не е преценил добре, подхлъзна се, а вторият го хвана — и вече целият се омаза.
В този миг гръмогласните псувни бяха прекратени от полицейска свирка.
— Гадина! — извика Мъникът и се втурна към колата, а след него и останалите. Миг и мерцедесът изрева умопобъркващо, запали и изчезна стремително в тъмнината.
А след отлетялата кола се понесе пиянски смях.
6.
Хелмут Щилке празнуваше поредния си рожден ден на борда на собствената си яхта „Сесил“. В тържествената вечер, а сега може да се каже и нощ — с него бяха тримата му приятели, също така стари и мъдри като шкипер Щилке. Туристическият сезон свърши, няма да намериш желаещи да се повозят по Майн и нататък по Рейн, какво ти остава? Да прекарваш дългите нощи така, на чаша бира с бивши храбри моряци. А днес имат такъв превъзходен повод!
Хелмут натъпка лулата си и излезе на палубата, близо до кабината, да погледне нощното небе, да послуша откъде е вятърът, какво носи и кога ще трябва да отиде при хер Щудман да моли за разрешение да остави през зимата бедната „Сесил“ в сухия док.
Облакътен на ниските шканци, Хелмут се замисли и не чу как покрай него мина голяма кола и спря малко по-нататък, там, където не достига светлината на уличната лампа. А после чу груба руска реч и псувни. Ами да, помисли си малко тъжно, сега тези руснаци са навсякъде, едни нагли, не признават никакви правила и закони. Не, в този свят нещо здравата се е разместило, при това никак не е в добра посока.
Руснаците продължават да спорят нещо на висок глас, нарушавайки божествената тишина. Заради техните груби ругатни дори не можеше да чува слабите плисъци на вълните о борда на старицата „Сесил“.
А после ония помъкнаха нещо към водата и го пуснаха през ниския парапет в реката.
Какво искат, в края на краищата това да не им е сметище? Боклукчийска яма? Защо трябва да търпим безобразието им?! Старецът си спомни за полицейската свирка, която се люлееше на верижка на врата му и дори понякога в трудна минута много добре го спасяваше. Ах, как му се искаше да сплаши тия нахалници! Хелмут пъхна свирката в уста и свирна пронизително.