Но ядът му помогна, както скоро разбра Саша, защото накара мозъка му да работи с невиждана досега скорост. И ето какви варианти възникнаха. Май си заслужаваха отделен разговор.
„Първи вариант. — Турецки така започна диалога със себе си. — Напрягам се, стягам се, сякаш ще излизам на самбисткия тепих от далечната ми младост, и играя блиц. Същевременно, опирайки се на опита от току-що завършеното дело на Киргизов, за броени дни намирам виновника и веднага пращам делото в съда. Може ли този ход да се нарече идеален? Да. Но като всичко идеално практически е неизпълним. Стоп! Червена светлина. За кого: за мен или за варианта? Ах, кръстовище! Значи спираме и двамата.
Друг вариант. Това, че под ръководството на Юра Фьодоров муровците съумяха, естествено с моя помощ, да открият и арестуват килъра, който е видял сметката на Киргизов, говори не само за умението на ченгетата, но и за определен процент късмет, при това не малък. Няма дела, където всичко да е едно към едно. Затова в дадената конкретна ситуация трябва да се има предвид, че килърът може вече да е ликвидиран. Дори в криминалните среди това е по-скоро правило, отколкото изключение. Но ако обвиняемият вече не е между нас, по съществуващите правила делото се прекратява доста бързо. Без много протакания. Цялата философия е само в това, че все пак трябва да установя убиеца. Както се казва, нюансът е малък: трябва преди всичко да установя лицата, представляващи кръга на противодействащата страна. С други думи, всички, за които назначаването на Елмазов на поста председател на Централната банка на Руската федерация е като остър нож в задника. При това покойният вече Киргизов бе посвоему уникална личност, притежаваща поразителното умение да си печели врагове. А пък образът на Елмазов ми е напълно неясен. Затова и кръгът от негови противници може да се окаже съвсем друг.
Така, продължаваме по-нататък. Да предположим, че личността на престъпника се установи и той се оказва жив и здрав. Но понеже се крие и най-вероятно е зад една от прозрачните или полунаши граници, по дипломатически канали и според уговорките на високите особи моят началник възлага издирването му на братските органи на ДС и вътрешните работи. И докато оперативните служители тичат с изплезени езици, обикалят из необятните простори на бившата ни обща родина, производството по делото се прекратява. А следователят, демек грешният аз, преспокойно и с чисти ръце и съвест отпътувам на заслужена почивка в чужбина. Ето такъв вариант ще ми пасне най-добре…“
Но тази „правова“ мозайка, която доста ясно се подреди в грешната глава на Турецки, имаше макар и малък, но уви, твърде съществен недостатък: просто друг ще избира варианта.
Точно с тази мисъл отвори вратата на приватизираното жилище на Грязнов…
7.
— Слава, цялата беда е, че изборът на варианта не е мой. Понеже не е по силите ми нито да убия престъпника, нито да му помогна да избяга. Значи остава най-несигурният, но решителен ход: да играя блиц. Просто нямам друг изход. Разбираш ли?
Турецки запознаваше с полученото днес дело стария си приятел Слава Грязнов, бивш подполковник от милицията, доскоро безстрашен муровец, отделил на него, безпризорния, кътче в дома си. Разсъждаваше пред него на глас.
Грязнов прекъсна напълно зрялата мисъл на приятеля си с някакво несвойствено му високомерие:
— А може ли да попитам с какви глупости се наливахте тук с малкия, но даващ големи надежди син на Романова?
„А, такава ли била работата! — разбра Саша. — Излиза, че не било високомерие и изведнъж отпушило се, иначе добре прикривано джентълменство. Това е била най-обикновена завист, която изпитва хазаинът към квартирантите, пили без разрешение от запасите му. Значи дългият ми разказ за изгубения рай не го е развълнувал до дъното на душата, а през цялото време е мислел за отворената бутилка калпав «Де лукс»? Добре, ще запомним това…“
— Първо, не са никакви глупости — кимна назидателно Турецки, — а най-прилична водка „Абсолют“, ако не се лъжа, шведска по произход, и второ, само сме опитали от твоя калпав „Де лукс“ и за малко да се отровим. Как можа да ти хрумне в хладилника си да държиш за приятели значи, миша отрова!