След миг от каютата се появиха приятелите му и като научиха каква е причината за шума, се засмяха дружно.
— Обаче хвърлиха нещо тежко ей там във водата — съобщи той на приятелите си. — Хайде да видим.
Хелмут пусна големия прожектор на кабината и опипа водата с лъча.
— Хелмут, старче, та там има човек! Ето, виждам го! — завика Фриц.
— Я му хвърлете спасителния пояс! — Хелмут се наведе над борда и видя в черната вода светла люлееща се топка, а като се взря, различи човешка глава. — Всички на палубата! Човек зад борда! — командите последваха една след друга.
А в това време Фриц и другите с дълга канджа теглеха към борда бяло-червения спасителен пояс, в който трескаво се бе вкопчил потъващият човек.
След няколко минути го извадиха от водата и го отведоха в топлата каюта. Удавникът разглеждаше спасителите си с очите на луд, от костюма му по пода течеше вода. Хелмут извади от шкафчето си топла фланела, стар, кърпен панталон и дебели вълнени чорапи, подаде ги на спасения и му показа с жест да се преоблече. Удавникът само кимаше и като трепереше от студ, се опитваше да изломоти нещо през здраво стиснатите си челюсти.
Хелмут отнесе мокрите му дрехи в камбуза и ги окачи да съхнат. А когато се върна, видя, че Фриц вече е връчил на спасения халба с чай, в която бе налял солидна доза шнапс.
Настана моментът на пълно прозрение. Горещият чай с алкохол помогнаха на Турецки да се свести. И той най-сетне осъзна, че е спасен. Че сега просто е длъжен да отлее собственоръчно най-голямата свещ за дядо Господ. От ситуацията, в която се бе озовал, човек не излиза жив. Значи неслучайно е отправял молитви и няма никакви грехове, заради които да не бъде простен.
Тези мили старчета го питаха нещо, но какво, а главното — как можеше да отговори? Той само поставяше двете си ръце на сърцето с израз на най-искрена благодарност, но те не разбираха на руски. Тогава Саша се опита да състави изречение на английски, без да разбира още къде се е дянало знанието на този език. С голяма мъка успя да каже, че е руснак и много им благодари за спасението.
— Русиш, русиш — оживиха се старците, — да, да! Горбатшов, я!
„Какъв ти Горбачов!“ — едва не се задави Саша, а после си спомни, че е точно така, едва ли не самият им канцлер нарече навремето Горбачов най-добрия немец.
Хелмут, който знаеше английски, разбра усилията на Саша и успокояващо сложи дланта си на рамото му, сиреч не се вълнувай, възбудата ще премине и ще можеш да ни обясниш всичко. А на Турецки се струваше, че направо го разкъсва буйна енергия, искаше му се все да говори и говори с тези чудесни старчета, жалко само, че ръцете сякаш не го слушат и проклетите английски думи са се скрили някъде…
Чашата „морско“ питие го възбуди и оживи. Той започна да си спомня трескаво какво се беше случило с него през последните часове, които прекара заключен при бандитите.
Ами да, от безкрайно повтарящите се изблици на енергия, предизвикани от кофеиновите инжекции, организмът му, изглежда, бе започнал да се предава. Инжекциите действаха все по-кратко време, а после настъпи спад. И в един такъв момент, когато животът му, както Саша разбираше, се държеше на най-тъничката нишка, осъзната само с усилието на волята, при това можеше да направи това усилие над себе си за последен път, мерзавците му изляха в устата цяла бутилка водка. Сега вече нищо няма да го спаси, се мярна в угасващото му съзнание, сега ще се чуе взрив и — тялото му ще се пръсне на всички страни, като постепенно се превърне в прах, в нищо. И душата на Турецки не изпитваше никакви скърби, а просто мечтаеше за близкия вече покой и тишина… Но не последва взрив. А когато го затвориха в багажника и тръгнаха да го давят в реката, както чу от някого, стана точно обратното. Душата не умря, а напук се възроди. И изведнъж Саша усети прилив на енергия. После от плавното клатене повърна, но дори това се оказа полезно за него, защото никой нямаше желание да проверява пулса му. А той с последни сили сдържаше желанието си да скочи и се нахвърли върху тях. Но възвърналата се от небитието желязна решимост в него, възпитана от години следствена работа, го накара дори да спре да диша, когато тази елейна измет се наклони към него. Като се отпусна напълно, което му костваше неимоверни усилия, той се предаде в ръцете им и също тъй безволево полетя в ледената река. Конската доза алкохол му помогна и тук: за известно време успя да се задържи над водата, а когато изплува и видя насочения в него лъч от прожектора, реши, че съдбата пак го е изоставила. Не, той не желаеше да попадне отново в ръцете им и вече започна да се обръща във водата, за да плува където му видят очите, само да е по-далеч от този смъртно опасен лъч светлина. И точно тогава до него плесна спасителен пояс. И едва когато Турецки го стисна с ръце, разбра, че е спасен…