— Обаче ще ви кажа, колега…
— За фасадата ли говорите? — реагира тихо Саша. — Ако знаехте какво ми е отвътре…
— Досещам се — рече той и седна на масата, като стисна дружелюбно ръката на Фриц и същевременно отрицателно махна с длан на заелия очаквателна поза барман. — Гледам, че малко сте се поококорили?
— Няма да се оправя скоро — усмихна се Саша. — Валентин Дионисиевич… — Саша изрисува на лицето си вселенска скръб.
— Ясно, колега, може да не продължавате — измърмори Пушкарски, обърна се към бармана и го попита нещо. Оня му отговори. Пушкарски кимна, сложи широката си длан върху ръката на Фриц и стана, изваждайки от джоба си портфейл. Турецки стана след него и се насочи към бара, където блестяха с разнообразните се етикети бутилки с всевъзможни форми и съдържание, и попита:
— Валентин Дионисиевич, ще ми окажете ли още една малка услуга? По-точно помогнете ми да се отблагодаря на моите спасители. Бих искал да им оставя сувенир… нещо по-прилично от този род — Саша посочи строените бутилки. — Работата е там, че сега съм на нула, но още днес ще звънна в Москва и ще се издължа веднага, както разбирате… — Ох, колко му беше неловко на Саша!
Но изумителният Пушкарски неслучайно бе надживял всички политически системи и невероятно количество политици, нямаше нужда от подробни обяснения. Само кимна, обърна се към Фриц, каза нещо. Оня кимна и отиде при тях. Двамата си казаха няколко думи на немски, след което Пушкарски съобщи на Саша:
— Колега, с ваше позволение, аз, хо-хо, също бих искал да взема участие според силите си в празнуването на вашия ден на благодарността. И като се консултирах с единия от спасителите, разбрах, че тия сурови морски вълци от всички съществуващи напитки предпочитат не джин или уиски, да не говорим за традиционния пиратски ямайски ром, а… сладкия ликьор от къпини. Предполагам, че като прибавим към онази златиста съдина една хубава бутилка „Столичная“ в памет на един странен руснак, това ще им е напълно достатъчно.
След минута вече седяха в просторната кола на Пушкарски и пътуваха по крайбрежната улица към полюляващата се в далечината невисока мачта на яхтата.
Сбогуваха се с Фриц до мостика. Пушкарски погледна това крехко съоръжение и не рискува да стъпи на борда. Фриц отиде на яхтата със сувенирите под мишница, а четиримата старци, като стиснаха длани, приветливо ги вдигнаха над главите си. Саша им се поклони ниско, опрял ръка до сърцето си, а после седна в колата до Валентин Дионисиевич.
— Разбирате ли, Саша — Пушкарски обърна лицето си към него, — това са най-типични, нормални немци. Не могат да понасят високомерието… както впрочем и у нас, някъде в провинцията… Хайде сега, приятелю, да спрем и да ми разкажете какво се е случило с вас? И какви са тия игри на стражари и апаши?
Турецки разказа всичко като на изповед. Разбираше, че в момента разказът му нито може с нещо да се потвърди, нито да се отхвърли. Пушкарски или трябваше да приеме всичко на доверие, или да го предаде в полицията като скитник. Като чувстваше, че не успя да спечели доверието му, Турецки се изплю, махна с ръка и започна, както се казва, от самото начало. Смяташе, че ако не друго, от Пушкарски поне не можеше да очаква подлост.
Разказът бе достатъчно дълъг. Саша мимоходом предаде поздрава на Маркуша — така и каза: „Маркуша“, с което най-сетне предизвика първата усмивка върху лицето на Валентин Дионисиевич. След като се извини, Турецки не навлезе във всички подробности от разследванията по убийствата, но подчерта, че именно това е била причината за отвличането му и едва не е довела до смъртта му. Като виждаше, че все пак недоверието не изчезваше от очите на Пушкарски, Саша си помисли: „Какво съм седнал да се извинявам в края на краищата? Не е Господ и кой знае какъв благодетел! Ще намеря Денис или Толя Равич, ще взема пари от тях, ще се издължа с него и — край, пито-платено!“
Валентин Дионисиевич усети промяната в настроението на Турецки и побърза да предотврати възможния конфликт:
— Саша, много ви моля, не приемайте навътре видимото недоверие към думите си, повярвайте, не е там работата. Толкова съм живял и толкова неща съм видял в живота си, че кълна ви се, дори не сте го сънували в най-фантастичния си сън. Имало е ситуации, подобни на вашата, приятелю, и то неведнъж, и дори на мен се е случвало. Мисля за друго: това, което ми разказахте, е извънредно опасно. Както разбирам, Феликс вече ви е разказал какви сили са задействани в това криминално прекрояване на икономическо влияние върху целия свят. Ще ви кажа съвсем искрено, отдавна съм решил за себе си категорично да се оттегля от цялата тази кървава политика. Завинаги. Имам малко време и не искам да го губя в разясняване на съкровени истини пред глупаците. Все пак има и нещо вечно, за което те все още не се досещат… Но вие ме поставихте, така да се каже, в известно, бих казал, двойствено положение. И аз сега мисля как… хо-хо! — да запазя и невинността, и капитал да получа. Макар че, уви, в живота не се случва така. Затова, за бога, не се сърдете на стареца, а хайде, приятелю, да помислим с какво конкретно бих могъл да ви помогна? Саша, чуйте, не ви ли трябва лекар? Хайде да се отбием, тук наблизо имам един приятел, нека види какво може да ви докара къпането през октомври…