4.
Докторът, смешно старче, наподобяващо доктор Охболи от детските филми, ги посрещна приветливо, покани гостите в кабинета, предложи на Турецки да се съблече до кръста. После старателно, с помощта на древния стетоскоп преслуша грешния организъм на Саша — нали от дъжд на вятър ходи на лекар! — опипа го с жилави пръсти и каза, че изобщо няма големи претенции към пациента. Просто би трябвало по-малко да пуши и да спазва хранителен режим. Поинтересува се от следите от убождания по ръката, причината за цицината, а после, като погледна в устата му, поклати скръбно глава. Наложи се по молба на Пушкарски Саша да повтори разказа за кофеиновите инжекции, водката, принудителното къпане. Докторът го изслуша внимателно, като кимаше с белоснежната се шапчица, а сетне обясни, че Саша просто е имал огромен късмет. За щастие, отвлекли са го пълни дилетанти. Сложили са му повече от десет инжекции, а после са завършили екзекуцията с грамадна доза алкохол. В резултат на което е настъпило така нареченото алкохолно-кофеиново разтоварване. Именно тази грешка на бандитите е спасила живота на Турецки. Човек изглежда напълно пиян, но в същото време съобразява всичко. Иначе, оказвайки се в ледената река, Турецки е можело да се нагълта с вода. Още повече му е провървяло, че не са го вързали, като са се надявали, че удавникът ще изглежда съвсем естествено. Но след такова голямо стресово натоварване за известно време човек губи задръжките си — бърбори, смее се, реагира неадекватно и най-сетне заспива мъртвешки. Изключва се. Случва се след такова нещо трудно да го свестят.
С мъглявата си памет Саша усещаше, че май всичко е било така. А главата все още му тежи като чужда. Наистина обясняваше си го с побоя.
По повод на зъбната екзекуция лекарят му предложи адреса на свой колега, отличен зъболекар според неговите думи. Разбира се, Турецки взе адреса и благодари — няма да се излага пред любезния ескулап, намерил тук, в Германия, своята втора родина, ако не майка, то мащеха. Но какво да се прави, като мащехата се е оказала по-добра? В себе си реши, че все пак трябва да се срещне с митичния засега зъболекар Ньома Финкел от Офенбах, който практикува срещу чужди застраховки, като при това не отказва на никого.
А засега докторът даде на Турецки флаконче и предложи преди, а също след всяко хранене да си прави хубава гаргара на гърлото и устата. Раната на скулата намаза с някаква миризлива паста и внимателно я залепи с лепенка телесен цвят. Може да се каже, че сега Турецки изглеждаше като ветеран боксьор, провел спаринг със своя твърде способен ученик от тежка категория. На излизане от доктора Турецки се заинати от принципност:
— Валентин Дмитриевич, много съм признателен за грижата ви към мен, но всичко това, както разбирам, струва пари, и то сигурно доста. Затова като приемам с благодарност помощта, искам да кажа, че щом се свържа с приятелите си, веднага, на мига, както се казва… Нали разбирате, ще се постарая…
Пушкарски слушаше някак закачливо дрънкането му, замислено склони глава настрани, като оня класически любител на славеевите песни, и потвърди с преминаващ в хълцане глас:
— Ама разбира се, Александър Борисович, няма да забравя да ви представя чека. — И прихна, отмятайки глава.
Саша разбра, че е изръсил глупост. Но от друга страна, нали никой не е длъжен да му прави услуги. Особено пък човек като Пушкарски.
— Саша, скъпи — заохка Валентин Дионисиевич, докато се качваше в колата, — кажете ми: къде трябва да харча парите, които толкова ми трябваха на млади години, а сега не представляват никаква ценност? Макар че все пак имат един плюс: подаряват свобода за придвижване. Но нали и тази свобода не е вечна, драги мой. Така че да оставим нашите сметки. Аз наистина искрено се радвам да ви помогна. Не се натискам да ви ставам приятел, нито, да пази Бог, наставник… Вие, Саша, ми станахте симпатичен още там, в Москва. Хареса ми, че Феликс някак изведнъж ви позна и поздрави, а в нашата компания, да ви кажа, по правило не се задържат случайни хора… И това, че го наричате Маркуша, а мен ВеДеПе, също говори, ще отбележа без излишна скромност, че няма да завършим така безнадеждно пребиваването си на този свят. Но най-главното сигурно е, че помня как, без да се чудите и умувате, ударихте с нас по една голяма чаша от превъзходната, лошо пречистена, сиротска наша руска водка и ядохте селда… Господи, съвсем остарявам! Как забравих да попитам доктора може ли да пиете? Нали говореше повече за режима… Да се върнем да попитаме, а?