— Какво говорите, Валентин Дионисиевич, няма проблем!
— А няма ли да настъпи — хо-хо! — ново разтоварване?
— Предполагам, че не трябва — разсмя се Турецки.
— Тогава напред, понеже за днес нямаме повече работа в града. Драги, уикендът ще свърши чак утре.
5.
В Москва вече започваше паника. Като чу гласа на Саша, Меркулов дълго не можа да се окопити, а после се увлече в гневна тирада. В смисъл: постоянните фокуси, граничещи с пълна безотговорност, веднъж ще направят своето черно дело, но той, Меркулов, не желае да взима участие в отвратителния процес на морално падение, по-точно разпадане на човешката личност…
— Костя, свърши ли? — прекъсна го решително Турецки.
— Защо, малко ли ти беше?! — разяри се Меркулов.
— Питам, защото се обаждам от домашния телефон на страничен за нас човек и не желая да му навивам излишни минути. Затова слушай… А между другото, телефонът ти не се ли подслушва?
— Не.
— Откъде знаеш?
— Вчера момчетата на Грязнов ми монтираха едно нещо, което моментално реагира на странично включване. С две думи, какво се е случило?
— Без подробностите, Костя. Въпреки всичко аз съм жив и отново се чувствам напълно работоспособен. Тук повече от денонощие се интересуваха от всички, разбираш ли? — от всички без изключение наши разследвания. Денис излетя ли?
— Да. Грязнов се свързал с твоя приятел. И той заявил в полицията.
— Много добре. Днес свършвам с възстановяването и утре заминавам при твоя приятел. За съжаление ще се наложи да му се обадиш още веднъж или да пуснеш нещо като факс, защото нямам в себе си — нали разбираш — нито пари, нито документи. Ти се оказа прав, като предаде всичко необходимо на Денис. Значи днес Равич го е посрещнал? Добре. Засега ще се постарая да издържа с неговите финанси, но трябва помощ, Костя. Запиши телефона, на който ще ме намериш през следващите… — Саша погледна Пушкарски, който се правеше, че не слуша телефонния разговор, и попита: — Валентин Дионисиевич, мога ли да ви досаждам през следващите… поне две денонощия?
— Не възразявам и за цяла седмица, но после ще бъда принуден да ви оставя, а вие живейте тук, колкото ви харесва.
— Благодаря… Костя, аз, разбира се, съм нахален, но се натиснах за два-три дена. Това преди разговора с Денис. Затова си запиши номера… Не се обаждай от службата, там всичко се подслушва. Имам информация. Край, Костя. Недей забравя да уточниш с академика, мисля, че сме около десетката. Мога да се обаждам само късно вечер. Дочуване.
— Извинете, Александър Борисович, ако не е толкова голяма тайна, задоволете интереса ми, с кого разговаряхте?
— Със заместник главния прокурор на Русия Константин Дмитриевич Меркулов. Между другото, Маркуша го помни добре, Костя също е учил при него, но десет години преди мен.
— Да, светът е малък… Ако съдя по репликите ви, не е лош човек?
— Отличен — каза убедено Турецки. — Само понякога не мога да го разбера как може да се примирява с… всяка измет!
— Тази разгорещеност ми е позната — въздъхна Пушкарски. — И ние някога… Докато не се смени цветът на перчема, както се казва. Конформизмът и дипломацията са като две гледни точки на еснафа за света. Понякога дори са тясно преплетени, но нали знаете от историята, в края на краищата за едното са разстрелвали, а за другото са давали ордени. Макар всъщност да са толкова близки, толкова да си приличат. На млади години не е трудно да ги сбъркаш… Само тежкият опит… Обаче какво съм взел да ви баламосвам? Имам предложение, драги мой. Сега ще отидете в банята, а аз ще ви приготвя бельо. Майн е чиста река, но въпреки това. А утре, предполагам, че по-раничко ще можем да ви намерим нещо подходящо, докато оправят костюма ви. Какъв тип дрехи предпочитате?