Една неясна мисъл тревожеше Турецки, но никак не можеше да си спомни какъв много хубав ориентир има за запас. А бе просто нелепо да прави полуокръжност на картата в радиус от тринайсет-петнайсет километра.
Спомни си! Там, по диагонал от вилата, живее… или ходи известният футболист Мюлер. Похитителите няколко пъти повториха името му, Турецки чу. Хер Юнге не се смяташе горещ поклонник на футбола, но беше чувал името му. Той позвъни в справочния отдел на своята служба и скоро му дадоха адреса. Това вече не е Франкфурт, а малко градче на северозапад — Нидерхьохщат. Юнге пресметна по картата — и всичко съвпадна!
Показанията на Турецки бяха протоколирани, след което старши инспекторът се разпореди да се изпратят техни хора да изяснят кой живее там, кой е собственикът на вилата, какви са условията за арендата и прочие и да започне наблюдение на живеещите, ако там се окажат такива.
Като свършиха с този въпрос, минаха на оня, заради който Турецки бе дошъл във Франкфурт. Разбира се, инспекторът се учуди от интереса на руснаците към убийството на немския банкер. Какво, малко ли са техните проблеми? И в Русия, ако се съди по пресата, едва ли не всеки ден стават поръчкови убийства на крупни финансисти, в това число и учредители на банки.
Турецки обясни каква е причината на интереса му, като се постара кратко, но съдържателно да изложи перипетиите на „Златен век“.
По-дълбоката и, главно — обширна картина даваше богата храна за размисъл. И хер Юнге не можеше да не оцени професионалната помощ на колегите от Русия.
Отделен разговор имаха за Отари Санишвили, което е излетял за тук в деня на убийството на депутата от Държавната дума Максимова-Силвинска. По сведения на московчани вицепрезидентът и съучредител на банка „Златен век“ е в неизвестност, може би и във връзка с това убийство, понеже има неопровержими факти, че покойната депутатка е била негова любовница.
Хер Юнге на свой ред съобщи, че няма никаква нужда специално да се търси господин Санишвили, понеже му е известен адресът на руския банкер. Този Санишвили вече бил в полицията и давал показания във връзка с убийството на Манфред Шрьодер, директора на филиала на „Златен век“, който се намира в Кронберг. Това е малко след Нидерхьохщат, в същата посока. Не е чудно, че именно в този район се е настанила руската мафия…
Изобщо няма нищо странно, възрази Турецки. Той повтори фразата, която кой знае защо си спомни в най-тежкия момент от живота си: да имаш големи пари е все едно, че ходиш по минно поле. Старши инспекторът се замисли, поклати глава: да, така е… Но това с руския вариант, добави Турецки, трябва да разбираме нецивилизованият. Юнге мръдна вежди и се усмихна. Интересни хора са това руснаците, помисли той, изглежда, във всички сложни ситуации ги спасява самоиронията.
На молбата на Турецки по някакъв начин да разпита Санишвили във връзка с новото убийство — Саша не възнамеряваше да посвещава инспектора в несъвпадението по време на няколко събития — хер Юнге, като подъвка дебелите си устни, каза, че е напълно възможно.
Разбира се, няма нужда да викат господин Санишвили в полицията, но може да отидат при него и да поговорят в дома му.
Турецки мина на останалите фигуранти. Разказа детайлно за делото на Кочерга, без да скрива, че следствието е потвърдило убийството, а не самоубийството на шофьора-телохранител на банкера Елмазов. При това убийство, с използване на най-силно психотропно средство, нямащо твърдо установена формула. Засега може само да се говори за групата, към която се отнася.
После съобщи за престъпниците, които са преследвали Кочерга още тук, във Франкфурт, Висбаден, Заксенхаузен и най-накрая го настигнали вкъщи, в Москва. Турецки и тук не се задълбочи в излишни подробности, понеже не искаше да изглежда в очите на старши инспектора елементарен лапнишаран. На хер Юнге бяха показани фотороботите на тези убийци, отпечатъците от пръстите им. Разбира се, те едва ли се намират сега в Германия, макар че кой знае?
Разказа за „бизнеса“, за далаверката, която е имал Кочерга в Заксенхаузен заедно с Михаил Соколин. И накрая се спря специално на главното веществено доказателство — челюстта на неизвестния, загинал заедно с Елмазов. Челюст, чиито пломби, според експерта Градус, са правени в Германия, както потвърди и доктор Липкин. А покойният Кочерга разкри някои особености от работата на зъболекарите емигранти от Русия. Но работата всъщност не е в тези особености, а че един от тях, някой си Ньома Финкел, който има частна практика в Офенбах, може да помогне да определят кой ги е направил, кой негов колега. И това е много важно, понеже тогава има вероятност да научат на кого е принадлежала челюстта.