В самия край на разговора Турецки предложи на старши инспектора от криминална полиция да минат на един колкото смел, толкова и опасен вариант. За целта трябва да публикуват във вестниците съобщение, че руският турист, за когото вчера бе съобщено, е бил в ръцете на руската мафия, окопала се тук, във Франкфурт. Бандитите са опитали да го убият, имитирайки нещастен случай във водата. Но благодарение на чиста случайност замисълът на руските престъпници не е сполучил. Туристът е бил спасен от оказали се наблизо немски моряци. Полицията води разследване.
Саша каза, че информацията е напълно достатъчна, за да насочи към него нова вълна. Бандитите незабавно ще обявят лов за Турецки, понеже отлично знаят, че не е никакъв турист, а сигурно е пристигнал със съвсем конкретна задача на Главна прокуратура. Значи остава само да е пределно внимателен. А дали ще е голям проблем да му се осигури охрана, която да не се издава много?
Хер Юнге оцени степента на риска, а също и опасността, на която се подлагаше следователят от Русия. Но играта си заслужаваше.
4.
Отари Санишвили изглеждаше като голям балон, от който са изпуснали половината въздух — пълен, подпухнал, отпуснат. И то при положение, че бе на малко повече от трийсет години и съвсем доскоро, според свидетелството на Кочерга, е бил сексуален боец от голяма класа. Ето какво прави страхът с човека, помисли съчувствено Турецки, докато разглеждаше с интерес поредния кандидат за покойник, ако, разбира се, убийството на партньорите не е негова работа.
Изобщо Санишвили се съгласи на среща с Турецки без всякакво желание, по-скоро бе против. Но хер Юнге го слиса, меко казано, когато му съобщи за убийството на някоя си мадам Силвинска, за която вероятно Отари трябва да е чувал. И то във връзка с… Гласът на хер Юнге придоби метални нотки. Той съобщи още, че господин Санишвили има пълното право да разговаря в присъствие на адвоката си и тази възможност поне на някаква защита реши въпроса: Отари се съгласи. Макар отначало да реши, че московският следовател е пристигнал да го арестува.
И ето, сега той седеше срещу Турецки. Инспекторът и адвокатът, който водеше делата на покойния Шрьодер, се бяха разположили малко встрани, при това хер Юнге му превеждаше същността на въпросите на московския следовател.
Турецки се постара да направи описанието си максимално цветисто. Той изобщо не възнамеряваше да щади мъжкото самолюбие на грузинеца, но му напомни, че сред намерените при обиска на вилата му делови книжа е имало и документ, че именно той, Отари Санишвили е настоявал активно за финансирането на партията на руските прогресисти. С други думи, наринал е на рожбата на мадам Силвинска твърде впечатляваща сума, която е отишла в неизвестна посока, понеже по сметката на партията не се е оказала нито копейка, в буквалния смисъл на думата. Саша развиваше версията спонтанно, понеже и сам не вярваше, че убийството на очарователната партийна дамичка наистина е дело на ревнивия кавказки Хосе. Впрочем човек не може да е сигурен сто процента в нищо. Напълно е възможно изгубените по вина на същия този Санишвили пари да са предизвикали най-рязка отрицателна реакция на съучредителите — Елмазов и Шрьодер, макар последният да е само директор на немския филиал. И до разчистването на сметките по най-добрите бандитски традиции остава една крачка: по една бомба на всеки и — дим да ни няма. Както всъщност е и станало.
Адвокатът бързо се ориентира какви обвинения могат да се предявят на клиента му и незабавно поиска на него и на господин Санишвили да бъде предоставена възможност да обсъдят насаме обстоятелствата, произтичащи от речта на господин московския следовател — последва любезно кимване по посока към Саша. Хер Юнге не възрази и двамата се оттеглиха. Как се канеха да обсъждат обстоятелствата, като Санишвили бъкел не разбира на немски, както сам заяви, а адвокатът му — на руски? Но това си беше тяхна грижа. Турецки се вълнуваше от друг проблем: да не би този Хосе да избяга. За което и каза на инспектора. „Хосе ли?“ — не го разбра колегата му. Ами да, започна да обяснява Турецки, онази партийна дама е имала псевдоним — Кармен. Хер Юнге за първи път от запознаването им се разсмя силно, но с някакъв странен, гракащ смях. А после елегантно попи очите си с ъгълчето на кърпичката, стърчаща от горното джобче на сакото му.