Освен това, което също имаше немаловажно значение, той предостави на московския следовател и младия му спътник хубава кола марка „Опел“ с въоръжен шофьор-телохранител.
Като начало започнаха да търсят адресите на Финкел и Соколин. Самото търсене не отне много време на старши инспектора от криминална полиция, понеже и двамата живееха напълно легално, за което бе известно и в градските справочни служби. Полицията на Офенбах потвърди, че в настоящия момент господин Финкел е у тях и приема пациенти. А в Заксенхаузен ги очакваше твърде неприятен сюрприз: инспекторът от местната полиция се занимаваше тъкмо с разследване убийството на търсеното лице. При това господин Михаил Соколин се е легализирал буквално преди няколко дни, а преди това, по признание на любовницата му, хазяйката на квартирата, която е наемал, е живял около година нелегално. И имал бизнес, в който тя се е водела официален собственик. С една дума — тъмна история.
Турецки каза, че трябва незабавно да тръгне за Заксенхаузен, докато са се запазили следите от престъплението. На хер Юнге заяви, че има всички основания да твърди: това не е обикновена кражба, както е отбелязано в полицейския протокол, със случайно убийство на първия срещнат собственик на салон за игрални автомати. Тук сигурно продължава процесът на унищожаване на свидетелите, по един или друг начин свързани с делата на убитите банкери от „Златен век“.
Старши инспекторът не можа да не се съгласи с доводите на московския си колега и те заминаха за Заксенхаузен.
6.
Марта Венделщайн се оказа особено пищна, едрогърда и извънредно чувствителна — типична героиня от вицовете за дебелите любвеобилни германки със златна корона от коса, навита на плитка, и наивни пронизително сини очи. Горе-долу нещо като осъществената мечта на войника от коледна картичка.
Възхитителните й очи вероятно също отдавна бяха готови да заплачат, за което свидетелстваха подпухналите й, сякаш нарочно начервени, кръгли бузки.
Инспектор Шуман съобщи на Ханс Юнге, че след неговото позвъняване отново е ходил в квартирата на Соколин, с цел да разпита още веднъж и по-подробно фрау Марта. И ето какво е успял да изясни допълнително.
Тя била виждала много пъти двамата бандити, които идвали при Соколин. Според Марта това били същите, които преди една или две седмици навестявали Соколин в малкия му офис до залата с автоматите. Те като че търсели някого. Появили се и по-късно, тоест съвсем скоро, изглежда, заплашвали нещо Михаил, защото той се страхувал от тях и казвал на Марта — това е руски рекет, а той е най-ужасният, защото е абсолютно безмилостен. Соколин описал също така външността им, за да може Марта да ги познае и да се пази.
С помощта на Денис Турецки се запозна с част от полицейския протокол и можа само да свие рамене. Едно към едно. Значи този рижият и колегата му пак са тук, напуснали са Русия. Колко са ловки: никакви визи, международни паспорти, митнически усложнения. Показаните фотороботи предизвикаха у Марта нов мощен прилив на сълзи. И отпечатъците от пръстите, оставени от престъпниците в офиса на Соколин, идентични с донесените от Москва от Денис Грязнов, потвърдиха участието им в убийството. Впрочем въпреки твърдението на инспектор Шуман, че става дума за грабеж с възможно случайно убийство, Турецки бе склонен да предположи обратното: тук се е състояло елементарно поръчково убийство, тоест ликвидация на свидетел с имитация на грабеж. Хер Шуман каза, че ще обмисли и това.
Тук нямаха повече работа. Излиза, че отново са изпреварили Турецки с една крачка…
Но щом е така, трябва незабавно, без да губят време, да отидат при Финкел от Офенбах.
Саша започна напрегнато да си спомня дали някъде из протоколите не се мярка неговата фамилия. Не би трябвало, понеже Кочерга я назова само веднъж, и Турецки я запомни, но не я записа на листа. Какво излиза? Кочерга не е назовавал Соколин и тогава в кухнята по молба на Виктор Антонович Турецки не настоява много. Фамилията на Михаил възникна във връзка с документите от съвместната собственост на игралните автомати. Тези книжа бяха намерени в стаята на Кочерга след така нареченото му самоубийство. Значи материалите от следствието се четат от някого? Плюс подслушване — на колите, а може и на домашните телефони…
Но Ньома не фигурираше никъде, Турецки вече определено можеше да е сигурен. А нали сега той се явява едва ли не главният свидетел. Или интуицията на Александър Борисович този път сериозно го подвежда.