Взеха си по чаша светла бира и тъкмо натопиха носове в пяната, пред тях изникна невисок суховат човек около петдесетте, с дълбоко хлътнали очи, закривен нос и прави присвити устни.
— Моите почитания, Валентин Дионисиевич — каза той, като стисна силно ръката на Пушкарски. После се обърна към Турецки и продължи церемонията: — Вие сте Саша? Много добре, а аз съм Миша.
Пушкарски вече се обърна към бармана, за да поръча чаша за Майер, но той го докосна по ръката и поклати отрицателно глава:
— Бих предложил да излезем от това заведение и да подишаме чист въздух. Ако не възразявате.
Саша веднага остави недопитата чаша на бара. Те минаха един квартал, свърнаха наляво и се озоваха в малък парк. Избраха пейка недалеч от входа и седнаха.
— Разказвайте — предложи кратко Майер.
Наложи се за кой ли път да разказва отначало, от взрива на „Илинка“. От убийството на шофьора, свидетелите, които биват ловко ликвидирани, направо под носа на самото следствие. Най-сетне за тайнствената фигура на Владимир Рослов, долетял в Русия и изчезнал. Турецки не искаше да говори още за разпознаването, проведено днес от зъболекаря от Офенбах. Реши засега да не разкрива всички карти изведнъж. Разказа, че и него са го отвлекли, няколко денонощия го държали в мазе, между другото са се интересували от онова, което Турецки знае за Рослов.
Майер помълча, размишлявайки над чутото, и каза, че вероятно ще може да помогне на Саша по някои от повдигнатите от него въпроси. И преди всичко с информация за добрия си другар Владимир Рослов, заедно с когото той, Майер, е трябвало да се занимава с така наречената афера на века. Въобще, може би засега не си струвало да посвещава московчанина във всички тънкости на тази суперсекретна операция, но препоръката на хора като Марковски и Пушкарски е нещо сериозно. Разбира се, Владимир би могъл да го направи по-добре от него, ако сметне за необходимо.
Турецки разбра защо Майер протака: за този разузнавач, усъвършенствал се именно по въпросите на руската мафия, въпреки всички препоръки Турецки си оставаше неизвестна величина. Няма никакви документи. Ами ако е провокация? Пък и на днешно време всякакви документи са дело на техниката, нищо повече. Затова Саша предложи такъв вариант: понеже операцията наистина е във висша степен секретна, изглежда, Майер трябва да има по-твърда увереност, че тук не мирише на провокация. За целта има един път: да се убеди чрез старши инспектор Ханс Юнге, който днес сутринта получи потвърждение за пълномощията на старши следователя по особено важни дела от Главна прокуратура на Русия Александър Борисович Турецки заедно със снимката му.
Майер веднага отклони предложението: в дадения момент не желае да се свързва с немската криминална полиция. Естествено, ако тя получи някакви козове, веднага ще започне арестите, а после поради липса на доказателства за вината, ще бъде принудена да пуска престъпниците и по този начин може да провали операцията.
Тогава Саша извади последния аргумент:
— Днес — каза той — бяхме в Офенбах, ходихме у зъболекаря, който е лекувал зъбите на Рослов. Той го е записал в книгата си. Така. Заедно с банкера Елмазов, учредителя на банка „Златен век“, в колата загива някакъв неизвестен за нас човек. Неизвестен доскоро. Тоест до днес сутринта. По парчето от челюстта на загиналия най-после можахме да установим, че това е бил именно Владимир Захарович Рослов. — Саша въздъхна високо, сякаш изпусна целия си въздух.
Майер наведе глава, стисна я между дланите си и замря на пейката. Той седя така дълго, после вдигна към Турецки тъмните си, дълбоко хлътнали очи и каза:
— Както казах, двамата с Володя разплитахме аферата на банка „Златен век“, във всеки случай сега можем да говорим само за германския й филиал. Той също работеше по банките и мафиотските структури във финансовата система. Беше много добър аналитик и отличен човек… Може ли да погледна вашия протокол?
— Разбира се, но за целта ще трябва да извикам моя помощник. Утре, в удобно за вас време, съм готов да ви го покажа. Той е подписан от лекаря и старши инспектор Юнге, в присъствието на когото бяха съставени свидетелските показания.
— Добре, вярвам ви. Утре ще се обадя в… осем часа, ако не възразявате, пак ще се срещнем и може да ви намеря още един човек, който работеше заедно с Володя. А сега, с ваше позволение, ще ви оставя. Донесохте ми много горчива вест и бих искал да остана сам. Извинете. До утре.