— Защо така, не можехте ли веднага? — каза сякаш осъдително Пушкарски.
— Той е абсолютно прав — отвърна на мислите си Турецки. — Аз също щях да искам железни гаранции… А защо не казах веднага. Имам такъв навик: никога да не изваждам всичко на масата. Между другото, професионалистите не се обиждат от това.
— Вероятно — сви рамене Валентин Дионисиевич, докато ставаше от пейката. — Сигурно вече нещо не разбирам в този свят.
Вторник, 17 октомври
1.
Ранното утринно позвъняване съобщи на Турецки да очаква гости. Всеки момент трябваше да пристигне Денис с нужната документация.
Разположиха се в кабинета на Пушкарски и старецът обясни на секретаря си, че имат спешно съвещание, и го помоли да не влиза и да не пречи. Майер имаше болезнен вид, виждаше се, че не е избръснат, под очите му тъмнееха кръгове. И речта му бе малко забавена. Сякаш цяла нощ е пил. Впрочем кой знае, да живееш непрекъснато в диво напрежение — какво ти здраве искаш тогава?
Той не дойде сам. Неговата спътничка бе на около трийсетина години. Тънкото, изящно лице бе обрамчено от дълги, разпилени по раменете кестенови коси. Сивите очи гледаха напрегнато под навъсените вежди, събрани в тъничка черта. Пръстите й неспокойно стискаха малка чантичка.
Още щом я видя, Пушкарски възкликна:
— Катя! Откога не сме се виждали! Как се озова тук?
А когато Турецки се запознаваше с нея, тя протегна тясната си, по-силна длан и каза:
— Кейт Торн.
И изведнъж това домашно, руско „Катя“! Турецки погледна младата жена въпросително. Нямаше нужда дълго да чака.
— Моят баща, Павел Иванович Торнин, беше добър познат на Валентин Дионисиевич. Той умря. Преди три години. А по едно време аз опитвах в журналистиката, та имам и псевдоним. — И замълча, уверена, че даденото обяснение е напълно достатъчно. — Но знаете ли нещо за Рослов? — Гласът й зазвуча напрегнато, като опъната струна.
— А вие какво отношение сте имали към него? Извинете, исках да кажа: познавахте ли се?
— Да.
— Тогава вестта ще бъде крайно печална за вас. Той загина.
— Кога?
— Кой ден сме днес? Седемнайсети октомври ли? Тогава… — Турецки направи пауза. — Значи се е случило на трети октомври. Да, точно преди две седмици.
— Но как така?! — почти се възмути Катя. Саша реши за себе си да я нарича по руски. — Та нали два пъти звъних на майка му, но… нещо не можех да се свържа. Обаждаше се грешен номер. А дори си помислих, че не съм си записала правилно телефона му в Москва.
Най-накрая той разбра всичко. Ето я странната истерична дама, която търси някакъв Володя, поради което кръвното на Шура е подскачало.
— Извинете — попита предпазливо Турецки. — Катя, сигурна ли сте, че Владимир Захарович Рослов е истинското име на вашия познат?
— Разбира се! — отговори тя с жар. — Дори видях веднъж паспорта му.
Турецки видя бързия поглед, който му хвърли Миша Майер, и реши да не продължава темата.
— Миша, вчера обещах да ви покажа протокола от разпита на свидетеля. Той е тук. Денис, бъди така добър, дай ми документите.
Майер отвори тънката папка. Катя щеше да се наведе към него, но той направи лек жест с ръка и я отстрани. Наистина, защо една жена да чете всичко това? След като прочете, върна папката на Турецки, а на Катя само кимна, полузатворил очи. Тя наведе глава. Мълчанието трая не повече от минута, но на Турецки се стори, че бе сбогуване с другаря.
Валентин Дионисиевич, който също наблюдаваше кратката сцена, не издържа, въздъхна дълбоко и се надигна като стар човек от креслото си.
— Ще отида — каза той, обърнат към някого в пространството — да видя какво става там. А вие продължавайте, не се притеснявайте. Имате си работа, разбирам…
— Миша ми каза, че ви интересуват някои факти, свързани с немския филиал на банка „Златен век“. Какво по-конкретно бихте искали да знаете? — попита Катя с равен глас, сякаш лишен от интонация.
— На практика всичко, което ще помогне да научим причината за убийството на президента на банката Елмазов и директора на филиала Шрьодер. Имам известни съображения, но бих искал да чуя вас. Извинете, Катя, не знам дали имате отношение към тези неща.
— Най-непосредствено — отвърна сухо тя. — Завършила съм икономика и напоследък работех… работя като консултант аналитик на банка „Златен век“. Но за това никой не бива да знае. Казвам ви само защото се намирате в дома на човек, дълбоко уважаван от мен и изобщо от нашето семейство. При това Феликс Евгениевич ви е препоръчал на Миша. Това са много големи препоръки. А с Володя ме запозна Миша, кога беше? — Тя се обърна към Майер. — Преди година или повече? Впрочем сега това вече няма значение. Как е загинал Володя?