— Посрещат го в Москва на летището. Той се качва в колата на Елмазов, някой посрещач сяда отзад. Володя кара добре кола, знаехте ли? — някак между другото попита Турецки.
— Отлично! — отвърна разпалено Катя. — Шофьор на риска! Та той просто си беше професионалист. Дори неведнъж е участвал в състезания, както ми е разказвал.
— Точно така, той сяда на кормилото. Защото Елмазов освободил шофьора си. И те, както разбирам, пътуват тримата в района на Кремъл. Но малко преди да стигнат, а впрочем кой може да каже сега докъде са пътували?… Накратко, на една от пустите улички единият пътник слиза от автомобила, а след броени минути се чува взрив. Двамата мъже, останали в колата, буквално са разкъсани на парчета. И всичко изгаря. С изключение… както казах…
— И не познавате ли човека, който ги е посрещнал? — попита напрегнато Катя, сякаш тя водеше разследването.
— Разбира се, че не… А по-късно убиха и шофьора, и случайния свидетел — шофьор на такси. Но вие попитахте така, сякаш знаете нещо?
— Сега не мога да кажа нищо. — Жената залюля бързо главата си и очите й блеснаха — или от сълзите, или от ненавистта към някого, за когото още не е разказала. — Миша, може би и ти искаш да обясниш нещо на Александър? Ще разрешите ли да ви наричам Саша?
— Да, да, разбира се — сепна се Турецки.
— Мисля, че е наша чисто професионална грижа как сме се запознали с Владимир. — Майер цедеше бавно думите. — Достатъчно е, че се занимавахме с едно дело. Аз по моя линия, той по своя. Но в определен момент интересите ни се сблъскаха… пресякоха… и ние започнахме да работим заедно. Разменяхме информация. Знам, че това не се поощрява у вас, но разузнаването си има свои закони и правила. На определен етап, когато Владимир имаше достатъчно сериозен материал срещу филиала на фирмата „Златен век“, аз го запознах с нея, с Кейт. Понеже според моите сведения само тя може да се вмъкне в депозитара на банката.
— Миша, говориш за мен така, сякаш съм някой мошеник! — намуси се Катя.
— Абе то всички сме в някаква степен… Та, Саша… Владимир имаше всички основания да твърди, че филиалът на „Златен век“ във Франкфурт е станал своеобразно седалище на криминалитета от Русия. Чрез тази банка от Русия се източваха пари тук, в Германия. Има много начини: скъпо струващи фиктивни договори, вие сам знаете за предварителното заплащане при недоставена стока, изпиране на мръсни пари от продажба на наркотици, търговия с оръжие. Там се провеждат и обратни операции, тоест пране на пари в Русия. При вас дойде милиард долара на сицилианската мафия, получени от наркобизнес. При това всички документи при вас са подписвани на равнище Министерски съвет. А действащи лица са сенчести бизнесмени, криминални елементи, бивши агенти на КГБ, алчни нови държавни чиновници… Това е огромен престъпен синдикат. Сега, Саша, вече разбирате по какво острие на ножа вървеше Владимир. И Кейт му помагаше.
— Е, моята помощ бе само в това, че успях да проникна в електронната база данни за акционерите на банката и предадох на Владимир кода и файловете с имената и сумите. Когато той прочете материалите, каза, че държи в ръцете си бомба, която може да взриви правителството. Трябваше незабавно да се срещне с вашия президент. И аз се изплаших за него. Но преди да тръгне, той ми предаде един предмет и каза да го запазя. Той е запечатан в пакет и се намира в банката. Ще го взема…
— Не разбирам много добре — каза Турецки. — Щом като е имал толкова опасен компромат срещу „Златен век“, защо му е било нужно да се качва в колата на главния учредител на тази банка? Виждате ли логиката?
— Ще ви кажа. — Катя като че ли се реши. — Той ми говори веднъж. Имал е възможност да информира подробно непосредственото си началство, но не са му позволили да го направи. Според него — защото в материалите фигурирали много едри държавни дейци на вашата страна. Материалите просто не са стигнали до президента. Затова на Володя дори бе предложено от началството му за известно време да прекрати разследването си и да се отдръпне. С други думи… как го наричате, Миша? Ах, да, да легне на дъното… Но той не го направи. Володя започна да търси друг път. Казваше, че имал друга възможност. Макар да се съмняваше много дали си струва риска. Не е казвал подробности. Но през цялото време мислеше за това и преживяваше. Дори по неговите думи му забранили да се свързва по обикновения начин. Само специални шифровки в определени часове и дни. И това го гнетеше, защото не виждаше причина.