— Между другото, последната шифровка — каза неочаквано Турецки — дойде съвсем наскоро. Много по-късно от гибелта му. Как е могло да се случи това?
— Как казахте? — възкликна Майер.
Турецки повтори съмненията си.
— Бих направил еднозначен извод: той е бил предаден.
— Но от кого? — Турецки зададе вече напълно наивен въпрос.
— Именно — от кого? Или от собственото началство, изплашено от възможните разобличения на Володя, или от тези, с които се уговаряше да му уредят срещата с президента. Но всичко това не е случайно. Това е целенасочено, добре подготвено убийство. Аз, разбира се, не притежавам всички негови материали, а и нямам ни най-малкото желание да информирам вашите престъпни държавни чиновници, че отдавна са на мушката и плачат за затвора. Лично за себе си съм избрал такъв път. Ще намеря възможност да поставя всички материали по „аферата на века“ на бюрото на моя президент. А пък вече той, ако желае, да информира вашия.
— Извинете, Миша, вече неведнъж чувам „аферата на века“. И мисля, че за първи път от Феликс Евгениевич. Можете ли да ми обясните какво означава това, или и то е суперсекретно? Но Феликс Евгениевич дори ми показа някаква публикация в пресата на тази тема…
— Точно това е делото, което разнищихме двамата с Володя. Само че той отиде по-далеч и стигна до тази банка. А същността е проста, поне външно. Това беше многомилиардна афера с неунищожени ценни книжа на американски банки и финансови корпорации. В операцията бяха задействани сицилианци, ваши руснаци и други, с една дума, цяла група криминални синдикати. Един от главните канали, по който откраднатите ценни книжа постъпваха в страната ви, бе и „Златен век“. Но както разбирам, а ние с Володя неведнъж сме обсъждали тази тема, доскорошните ръководители на банката не можеха или не желаеха да увеличават рязко обема на операциите. В криминално-финансовата среда пък, както знаете не по-зле от мен, също има бясна конкуренция и действат същите вълчи закони, когато силният просто е длъжен да изяде слабия. Между другото не изключвам, че на практика точно там се крие причината за едновременното премахване на ръководната върхушка на „Златен век“.
„И ловко изложиха на ударите последния останал жив ръководител на банката, вицепрезидента Санишвили — каза си наум Саша. — Или това е ловка игра?“
— Така, значи според вас тази банка трябва да премине в други ръце? — попита Турецки.
— Сигурно е преминала. Само че ние още не знаем за това.
— А тогава защо инспектор Юнге толкова се измъчва, разгадавайки тайната на гибелта на Манфред Шрьодер?
— А кой ви каза, че се измъчва? Той изпълнява честно дълга си. Не се нуждае от моите или вашите съображения, а от съвсем конкретни отпечатъци от пръсти, да кажем така. Саша, нали самият вие сте следовател… — И по устните на Майер, може би за първи път премина бегла усмивка.
— Да, но все пак ние му донесохме едно-друго.
— Добре, тогава ще получите наградата — въздъхна добродушно Майер. — Имате ли още въпроси към мен?
— Не, благодаря ви. — Турецки стана. — Може би към Катя…
— Добре. — Майер кимна, стана и стисна ръцете на Турецки и Денис. — Винаги съм на вашите услуги.
2.
— Кажете ми, Катя, наистина ли Рослов беше стигнал до върхушката на престъпния синдикат, или това са ваши предположения?
— Разполагаше с множество имена. Неведнъж споменаваше едно от тях — Матвей Григориевич Калина, американски поданик, който сега живее във Франкфурт. Едър бизнесмен, един от стожерите на „Златен век“. Володя дори предполагаше, че може да е собственикът на банката в сянка. Между другото, Калина не крие адреса си.
— Добре, благодаря. По този повод у мен могат да възникнат някои варианти. Казвате Калина? Матвей Калина! Кажете ми…
— Известно ли ви е това име? — Катя вдигна вежди.
— Отчасти, Катюша… Да ви изпратя ли?
— Ами да, бих искала заедно с вас да се заема с пакета на Володя. Но за целта трябва да се отбия у дома, а после в банката. Ще ми правите ли компания?