— Ясно. Трябва спешно да му съобщим за нашата находка. Не е изключено и на него да са лепнали. Но това е само с една цел: не им трябвате вие с Миша, а аз. Просто не са могли да предвидят с коя от двете коли мога да си тръгна от ВеДеПе. Като видя неразбиращите очи на Катя, обясни какво означава ВеДеПе. Тя се засмя.
— Добре, ще му звънна от първия телефонен автомат. Боже, колко съм изморена от това надбягване. — Тя се протегна с цялото си тяло, видя с какви очи я погледна Турецки и прошепна: — А аз би трябвало да се досетя, че с вас човек няма да скучае.
— В какъв смисъл? — дори се наложи да се изкашля.
— Във всякакъв — многозначително рече тя и като тръсна глава, погледна под вежди. — Вие ме спасихте и искам да ви се отблагодаря.
— Нима аз ви спасих? Не, вие сте моята спасителка — някак нелепо възразяваше той.
— Още по-добре — заяви тя решително и се обърна към него: — Значи е взаимно.
И като обви с две ръце врата му, го дръпна към себе си и екзалтирано се впи в устните му. Той я хвана за раменете, притисна я към себе си и тя веднага се повали върху него и спусна седалката.
Целувката, по-точно стотиците целувки, удължени в една, продължиха безкрайно. Най-после тя се отлепи от него, тръкна лице по гърдите му и седна на волана. Без да гледа към него, пророни:
— Тук наблизо има един къмпинг. Не знам дали е добре, но ти ме възбуди до такава степен, че съм готова да рискувам и първа да ти предложа… което не украсява интелигентните жени…
— Много даже ги краси — възрази уверено Саша и с това предизвика широката й усмивка.
5.
Къмпингът или мотелът, или дявол знае как се наричаше това, бе на гористия бряг на неголямо езеро. Дотам ги заведе асфалтиран път с табелки на всеки сто метра. От водата до гората бяха наредени двайсетина къщички с напълно поддържан вид, в центъра се извисяваше двуетажна дървена постройка с островърх покрив, където, както сочеше табелката, е разположен ресторант, бар, танцова зала и прочие служби.
— Стой, сега ще дойда — каза Катя и се измъкна от колата. След известно време се върна, седна на кормилото и вкара колата под дърветата, там между тях бе опънат раиран сенник. Тук вече имаше четири-пет коли от различни марки, също такива малки, двуместни. Значи тук се събират двойки, които не искат да се занимават с любов под открито небе.
— Прекалено се забелязва — поклати глава Катя, като оглеждаше „жабата“ си. — Странно, а по-рано ми харесваше.
Тя извади от багажника непрозрачно пластмасово чергило и с помощта на Турецки ловко го метна на ниската си кола. Като огледа свършената работа, удовлетворено се усмихна: конспиратори…
Къщичката, в която влязоха, имаше две стаи. Както и миниатюрна кухничка и също такъв санитарен възел с душ. Кухненският прозорец гледаше към гората. Саша изпробва всички ключалки — уж е нормално.
Докато се занимаваше с това, Катя вече бе успяла да мине под душа и излезе, увита до кръста с кърпа.
— Какво правиш там?
— Да — той кимна, — от твоето надбягване здравата се изпотих.
И когато след няколко минути излезе от банята, Катя вече лежеше гола върху оправеното легло, гледаше в тавана и пускаше ловко кръгчета дим. Турецки се засмя, отиде при нея и протегна ръце. Катя веднага хвърли цигарата, хвана го за китките и със сила го придърпа върху гърдите си…
Саша забрави за всичко. Тя имаше ловко, силно и издръжливо тяло. И освен това най-много обичаше да танцува по него. Спускаше се бавно над него и изведнъж отривисто се мяташе в лудешки луд галоп, като главата й се тръскаше ту насам, ту натам, а дългите кестеняви коси го удряха по гърдите като конска опашка. После сивите искрящи очи се разширяваха неистово и тя се строполяваше на гърдите му, като изпускаше дълъг болезнен стон…
В един момент, когато Турецки се върна от душа, където за пореден път изми горещата пот от гърдите си и запуши, на входната врата тихичко се почука.
Катя веднага безшумно скочи от леглото и тръгна отстрани към вратата. Турецки се усмихна: като опитен оперативен служител, пази се от куршум през вратата. Там казаха нещо тихо, Катя отговори също тихо. После буквално с един скок се напъха в дънките си, като обясни в движение: „Вече ни търсят…“
Саша не разбра много добре какво става.
— Предупредих пазача — докато се обличаше бързо и говореше, тя махаше с ръце, за да му покаже веднага да последва примера й. — Казах, че може да ни търсят. Платих му, за да ни информира веднага. Оказа се честно момче… Ключовете ще оставим тук, а ние излизаме през прозореца.
— Чакай, Катя — говореше учудено Турецки. Щом излязоха от широкия кухненски прозорец и го притвориха внимателно, направиха кръг през гората и се озоваха на автомобилния паркинг. — Имам подозрение — продължаваше Турецки, — че служиш или си служила в полицията. При теб всичко се получава толкова ловко и… професионално.
— Кое е ловко? — попита тя и остро го погледна.
— Получи се двусмислица — каза той, — а аз мислех за нещо съвсем конкретно. Разбираш ли, аз съм следовател професионалист, но едва ли бих постъпил в подобна ситуация по-грамотно от теб.
— А, това ли. — Тя сякаш се успокои. — Нагледала съм се на разни филми — оттам имам опит… Стори ми се, че искаш да ме обидиш.
— Какво говориш! — Турецки се наведе към нея с целувка, но тя спокойно отстрани устните му, като ги запечата с ръка.
— Недей, целият ми кураж се изпари… По-добре да изчезваме по-бързо.
Вече се смрачаваше — нали е есен — и предизвикателният цвят на Катината кола не изглеждаше толкова ярък и забележим. Колите на преследвачите също не се виждаха. Катя седна зад волана и предложи на Саша, когато двигателят загрее, да дръпне рязко чергилото и да скочи в колата. На Саша май му дожаля за хубавото нещо, но Катя махна с ръка и каза, че струва жълти стотинки, а суетенето около колата със сигурност ще привлече вниманието на преследвачите.
Колата рязко се измъкна от мястото си. Като се обърна, Саша видя хвърлилите се към тях хора, по багажника два пъти удари силно. „Автомат!“ — мина му през ума, но Катя вече бе на завоя.
— Избягахме! — каза тя и поклати глава. — Стреляха ли?
— Най-вероятно… Според мен някъде в багажника има дупки.
— Наведи се! — изкрещя тя и колата рязко се замята насам-натам.
Като падаше от седалката на пода, Саша успя да види как от края на завоя към тях от двете страни на банкета изскочиха двама с автомати. Той наведе още по-ниско главата си, следейки Катя, която буквално бе залепнала за кормилото и подхвърляше колата с резки, къси движения на кормилото. Чу се грохот, по главите им се изсипаха парченца от предното стъкло. После кратък удар, отчаян див вик и нещо тежко удари Турецки по главата така, че за миг се изключи. Когато отвори очи, колата вече се носеше по магистралата, вятърът го шибаше в лицето и заслепяваше очите му. Саша пипна с длан тила си, откри голяма цицина и като продължи надолу, към врата, откри съвсем чужд предмет. Огледа се и ахна: зад гърба му лежеше автомат.
Катя, ниско наведена над кормилото, караше колата на границата на възможното.
— Катя, дай на мен — предложи Турецки.
— Няма да се справиш с нея — процеди през зъби тя.
— А откъде имаме автомат? Ей, гледай ти, че той е наш, роден калашник, десантен вариант… Катя, чуваш ли ме?
— Той стреляше от упор, а аз налетях с колата към него и това влезе.
— А така — рече Турецки, — ще имаме хубав подарък за хер Юнге. Чистичък, новичък, отпечатъците са точно каквито трябва. Ще го увием в някой парцал, за да не се изтрият… Не карай толкова силно, вече се вижда градът.
— Ще те закарам в полицейското управление, а аз ще взема самолета за Мюнхен. Не искам да ме убие тук руската сган.
Каза го с такова изражение, че Турецки можеше да го вземе и по свой адрес. Но премълча. А какво му оставаше? Близо до полицията я попита:
— Заминаваш… Сигурно няма да се видим повече? А какво да правя с това? — Той се потупа по джоба, където бе касетата.
— Мисля, че сега ще трябва на теб, а не на мен. Какво би могъл да ми каже Владимир, което да не съм знаела?… Не, не си мисли, никога не съм ходила с него в онзи къмпинг. Сигурно това искаше да ме питаш?
Турецки мълчеше, гледаше право пред себе си със сълзящи очи, явно от насрещния въздушен поток.
— Ние с него бяхме приятели. Да. Затова, ако там има само служебни неща, това ще ви трябва. А ако казва нещо на мен, изхвърли касетата. Много е тежко да се говори със задгробния свят. Целуни ме и върви…