Инспекторът и Турецки се отместиха до прозореца, Юнге предложи да запалят. Саша си спомни, че за цял ден е пушил само веднъж, и то не успя да изпуши цялата цигара, защото се наложи да се облича като в най-добрите си години — за една минута — и да скача през прозореца.
Юнге вече знаеше за произшествието в града и стрелбата по колата, доложиха му, там бе оперативната група, но той никак не свързваше кървавото произшествие, в което има двама убити — шофьора и пътника, а от стълкновението бяха пострадали и хоспитализирани четирима, — с нападението срещу Турецки.
— Много е опасно да си има човек работа с вас, господин Турецки — дали на шега или на сериозно рече Юнге и на Саша се стори, че все пак е на сериозно.
Тогава той разказа на нападението срещу тях в района на къмпинга…
— Къде е това? — бързо попита Юнге и отиде до огромната карта на града.
— Изобщо бягахме на юг, преминахме Майн. Спряхме там, наблизо и открих на колата на Кейт Торн „фарче“, с помощта на което бандитите са ни следили. Какво ни оставаше, няма да го влачим с нас? И аз го изхвърлих. Колкото можах надалеч. А после искахме да закусим и влязохме в къмпинга. Около езерото. А когато пътувахме за града, отново ни нападнаха. Собственикът на автомата вероятно е убит, понеже ударът на колата бе много силен. И алфата доста пострада. А Кейт… Изглежда, вече е взела самолета за Мюнхен. Отива при роднините си. Естествено, сега жената се бои от отмъщението на бандитите…
Хер Юнге слушаше разказа на Турецки и не знаеше какво да прави. Този руснак се яви съвсем ненавреме. Но за съжаление бе тук. И се налагаше да се съобразява с това, както и с молбата на стария си приятел Меркулов. Заем се дава, за да се връща, казват руснаците, а Юнге имаше за какво да благодари на Меркулов. Особено когато при тях започна перестройката, а Германия започна решително да разрушава Берлинската стена и да я прави на сувенири.
В това време експертът завърши работата си, сравни снетите отпечатъци с наличните, в това число и с донесените от Русия, и отговори на немия въпрос на хер Юнге с утвърдително кимване.
Когато всички излязоха, Турецки помоли Ханс Юнге за още една услуга: да му предостави магнетофон, за да прослушат ето тази касета…
— А може ли да присъствам? — осведоми се Юнге.
— Разбирате ли — заусуква го Турецки, — ако не бяхте приятели с Костя Меркулов, май щях да отговоря отрицателно. Но като имам предвид обстоятелството, че тук могат да бъдат записани някои неща, необходими на вас, моля ви да присъствате. Но всичко това — Саша размаха касетата — трябва да си остане в най-строга тайна. Не изключвам, че може да стане причина за много кръв. Макар че кой знае, може би тук има обикновено любовно послание.
Юнге щракна ключа на кабинета, двамата влязоха, седнаха един срещу друг, Саша пъхна касетата в гнездото на магнетофона и натисна „Плей“.
Алка — прозвуча хрипливият и до болка познат глас на Кирил, — направи ли най-сетне това, за което те молих?
— Аа, ти ли си, Кира… Припомни ми…
— Ама ти да не си луд? Аз чакам тук, вълнувам се, а той — припомни ми!
— О, да бе, разбира се, може ли… Само че, Кира, такива неща у нас не се правят толкова лесно. Но нали не искаш като всички, по каналния ред. Искаш изведнъж и най-горе, нали? А това става много трудно.
— Но ти ми беше обещал твърдо!
— Нима се отказвам от думите си? Ще ти уредя срещата. Може би даже в най-скоро време. Само не ми давай зор, какво, да няма пожар там? Толкова ли е неотложно и спешно?
— Ще ти кажа честно като брат. Говорих с моите. Сам разбираш, като използвах всички сложности и така нататък. Но въпреки това стигнах до академика. Той каза, че това е извънредно сериозно. Такова, че сега не може да се реши. Няма да го пропуснат всичките ваши там Карасьови, Бурови и другите, които са обградили Първия от всички страни. Значи трябва спешно да се търси обиколен път. Може би и чрез сигурността. Чрез твоята епархия, така да се каже.
— Но защо все пак толкова припираш? Какво, да не се е появила някоя опашка вече? Та, Кира, това изобщо не е в твой стил… Обясни ми по-ясно.
— Добре. Ще рискувам. Но имай предвид, че това е смъртната ми присъда. Разбра ли?
— Но защо го казваш толкова страшно? — Нима Турецки дочу лек смях?
— Алка, ти май не разбираш… Вчера бе убит Манфред. Човекът е разкъсан на парчета. Знам чие дело е. Ние разкрихме цяла мрежа от престъпници, които са създали „Златен век“ като помпа за прехвърляне на мръсна валута в Русия, а на чистата обратно тук.