— Казваш „ние“, кои сте вие?
— Аз не ти ли стигам?
— Нямах предвид това… В смисъл на договореност.
— Можеш да не се съмняваш. Намерени са двете ключови фигури: там у нас е Санишвили, вицепрезидентът на „Златен век“, брат му е бандитски авторитет, снабдява с оръжие войниците на Дудаев. А тук е някой си Калина. Щатски поданик. Чрез него при нас са идвали ценни книжа, крадени в американските хранилища. Но това с отделен разговор. Алка, защо мълчиш?
— Смилам информацията.
— Имам малко време.
— А аз пък съвсем нямам. Кога искаш да пристигнеш?
— Може и утре. Ако ми осигуриш предварително дори съвсем за малко среща със Сергей Елмазов, много ще съм ти благодарен, братле.
— Добре, ще мисля до довечера, ще разбера каква е ситуацията на върха и ще подготвя срещата. Имай предвид, че за това не бива да научи нито една жива душа. Как е там телефонът ти?
— Можеш да бъдеш спокоен, а при теб?
— Също. Чакам да ми звъннеш.
— Чакам, прегръщам те, ти си последната ми надежда, Алка…
— Не разбрах много неща — каза Юнге след дълга пауза, по време на която Турецки буквално се тресеше от желание да закрещи с все сила, да счупи с юмрук проклетия магнетофон, да скочи през прозореца… Вече се беше смирил със смъртта на Кирил, а и това днешно бясно напрежение, Катя… В главата му бродеше и страшната мисъл, че Олег може да е причастен за смъртта на брат си… Но да е точно така?! И после, нима Кирил не е знаел, че същият Матвей Калина е точно баща му? Нали Олег знаеше… И не е казал? А изобщо кой знаеше? Само най-тесен кръг близки на Шура хора. А нейният Кира се казваше Романов. Кирил Александрович…
— Какво казахте? — Турецки не разбра смисъла на изреченото от хер Юнге.
Той повтори. И Саша започна търпеливо да разказва за кой Манфред става дума и какво е научил за него Кирил.
— А сега къде е? — заинтересува се Юнге.
— Бе убит в Москва. Заедно с банкера Елмазов. А Санишвили и Калина си живеят тук спокойно.
— Така е — възрази Юнге, — но тази касета, където разговарят двама братя, още не е доказателство, за да предприемем строги мерки.
— Знам — въздъхна Турецки. — Но поне сега имате свидетелство, че Шрьодер е бил честен човек, заради което е и загинал. А по повод на Санишвили, изглежда, скоро ще съумеем да организираме съответните документи за предаването му на нашето правосъдие.
— Ще видим — каза Юнге с нищо необещаващ тон. — Макар че Дудаев и Чечня са ваша вътрешна работа. Ние сме германска криминална полиция.
— И това разбираме, хер Юнге.
— Но ако „Златен век“ бъде уличена в измами, машинации или други икономически престъпления, с тях трябва незабавно да се заемат съответните следствени служби.
— Хер Юнге, мога ли да бъда уверен, че този материал няма да изтече никъде?
— Естествено. Ние с вас имаме общо дело. Аз обещах.
— Тогава имам още една молба към вас, надявам се, последна. Сега просто е необходимо, както ви казвах, именно днес да се срещна с този Матвей Калина. Под всякакъв предлог… И вече ще е нужна вашата охрана.
— Добре, нека помислим как е най-добре да го направим.
7.
Саша пътуваше пак със същия опел, но седеше на задната седалка заедно с Денис. Разговаряха почти шепнешком. Турецки предаде преди час касетата на Денис и го помоли спешно да направи дубликат. Едната засега остава у Денис, другата Турецки ще занесе със себе си в Москва. Ако днес всичко свърши нормално, тоест без кръв.
— А защо трябва толкова да рискувате, чичо Саша? — попита Денис. — Нека ви сложа в яката ей тази джунджурийка. — Той извади от джоба си малка кутийка, отвори я и извади нещо подобно на фиба с глава, колкото половин грахово зърно. — Това ще бъде у вас, а аз ще сложа слушалките, ще слушам всичко и ще записвам на лентата за какво си говорите. И ако се появи опасност, веднага ще съобщя на господин старши инспектора.
— Какво е това, разработка на вашите майстори ли?
— Ами всичко има вътре, и наше, и не наше. Главното е да работи добре, да не ни излага.
— Ще видим, може наистина да ми потрябва.
Саша се огледа: след него караха няколко разноцветни коли. Там бяха Юнге и полицаите му…