Саша натисна копчето и изключи магнетофона. Облегна се на дивана. Калина бавно вдигна глава, изправи се и с видима ирония попита:
— А какво общо има Романова? Не разбрах. Чии гласове са записани тук, млади момко?
— Ще обясня — каза спокойно Турецки. — Двамата са нейните деца. Алка е Олег Романов-Марчук, синът на чичо Толя, а вторият е Кира — Кирил, синът на някой си Матвей Калина, Матюша. Значи той е по-големият. А пък споменатият в разговора Калина трябва да сте вие. Кирил е събрал убийствен материал по повод престъпната дейност на вашия синдикат. Той наистина беше много талантлив човек. Ще попитате: защо беше? Ами защото, Матвей Григориевич, точно преди две седмици, вече в Москва, беше убит по ваша заповед от родния си брат Олег.
— Не може да бъде! Ти лъжеш! Ти, жалък дрипльо, искаш да ме шантажираш?! — Калина вече вдигна ръцете си, за да плесне, но Турецки го спря с жест.
— Какъв шантаж, по дяволите? Кирил ми беше приятел и Олег ми беше приятел. И двамата пораснаха пред очите ми. Обичах ги. И никога нямаше да ми дойде наум, че ще станат жертви на собствените си бащи — на вас и на Марчук, който сигурно в не по-малка степен е причастен към трагедията. Само още не ми е известно кой от двамата е Гладиатора. Но ще го науча, обещавам ви като старши следовател по особено важни дела в Главна прокуратура на Русия и приятел на Костя Меркулов.
— Шашнахте ме — заяви Калина с тих, почти жалък глас. — Но аз никога не съм виждал сина си, откъде бих могъл да знам за него? И как мога да дам заповед за убийството на сина си, не, изобщо на някой човек — аз, самотният старец? Не, млади човече, грешите. Казвате, че работите с Костя. А имате ли документи, за да ви повярвам?
— Тук сте прав, имам проблеми с документите. Старши инспекторът от тукашната криминална полиция Ханс Юнге може да потвърди самоличността ми. Ако не ви стига това, можете да се свържете с Олег — или по служебния, или по домашния телефон, както искате, ще ви ги продиктувам, ако сте ги забравили. Ще ми бъде интересно да чуя диалога ви за убития от вас Кирил. Е, да ви го припомня ли?
— Наистина, защо не? — Калина изведнъж сякаш се оживи. — Казвайте, аз ще избирам. — Той хвана телефона от масичката и го премести до себе си. — Искате да чуете диалога? Моля. — И той натисна копчето на говорителя.
— Альо, Калина се обажда.
— Здравейте, Матвей Григориевич. Какво се е случило там при вас? Гласът ви е нещо тревожен?
— Ами решили са да ме шантажират, сине… Казват, че уж ви записали с брат ви, когато разсъждавате за някаква банка и споменавате и мен, грешния, после Манфред, някакви ценни книжа от Щатите. Нищо не разбирам. Може ли да разясниш на стареца?
— Какви глупости говорите, Матвей Григориевич…
Саша забеляза, че от дума на дума гласът на Калина укрепва, и разбра, че хищникът играе. И за сина си е знаел всичко, и за Олег. Преструваше се, а сега същността излезе наяве. Какво пък, може да почака още и да не вика на помощ. Нали няма да вземат да го убиват тук?
А пък Олег — той се смути, започна да се умилква, гласът му стана лигав.
— Какви ти глупости? Седнал тук пред мен следователят Турецки. Казва, от Москва. И разказва това, което ти чу.
— Какъв Турецки? — Олег сякаш се зарадва. — Сашка Турецки сега почива със семейството си в Дубулти, близо до Рига. Преди час разговарях с него по телефона, и с жена му, и с момиченцето им Нина. При вас е дошъл някой нехранимайко, проверете документите му…
„Значи Олег разбра, че съм тук — мина през ума на Турецки. — И затова ми напомни за семейството, което не е в Рига. Не е изключено преместването им от лелята в Дубулти или на друго място да е сурово предупреждение за мен.“
— Ами че няма документи — продължаваше Калина. — А освен това искаше да ме разстрои, като заяви, че ти, кучият син, си убил брат си, Кирка де? Е, какво ще кажеш, голям мерзавец!
— Матвей… Матвей Григориевич! — изглежда, сега на Олег му бе трудно. — Как можете! Та преди два дена от Кирка дойде поредното донесение в кантората му. Оттам се обадиха на майка, че е жив и здрав…
Турецки не можеше да слуша повече гнусната мерзост. Запуши с длани ушите си и наведе глава. Все едно Денис записва, сега вече няма разлика…