Калина видя как е убит, морално унищожен и объркан Турецки и приключи разговора с Москва.
— И какво, следователю, хлътна ли? А аз наистина за малко не направих грешка, не схванах веднага кой е този Александър Борисович. Значи не потъна, куче, както ти заповядаха?
— Какво, вие ли се стараехте? Че това е бандитизъм! Нима не ви е съвестно на стари години? С какво ще се оправдавате пред Бога, виждам тук сте наредили православни икони… А се оказва, че сте обикновен…
— Каза ли всичко? — прекъсна го весело Калина. — А сега чуй какво ще ти кажа: и на теб, драги, дните ти са преброени.
— Да не си мислите, че съм такъв глупак, та сам се набутвам в ада? Без никаква гаранция?
— Че къде ти е гаранцията?
— Направо ли да ви кажа? — със същия тон отговори Турецки.
— Не се бой, сега ще измисля как да те удушим, гадино!
— Говорете, повече говорете, господин Гладиатор. Вие сте такъв прекрасен оратор, учили сте в юридическия, адвокат сте били — бандит и убиец на собствения си единствен син!
— Ох, как ще ми платиш за тия думи! — Старецът рязко и силно плесна с ръце. Влезе охраната. Калина посочи с пръст Турецки и каза:
— Дръж го на мушка, да не направи някоя… Гладиатор, казваш? — повтори той няколко пъти, а в това време започна да избира някакъв телефонен номер, но не успяваше. Дали защото нервничеше и пръстът му излизаше от старомодната шайба, или там, където звънеше, даваше заето. — Гладиатор, а? Ето го твоят Гладиатор — старецът бутна с пръст слушалката. — Седи си в Москва и разговаря с теб по пряката в Рига… Аз сам лично — разбра ли, козел? — го сложих там. За да мачка такива като теб!
Обаче работата вземаше наистина опасен обрат. Време бе Денис да действа, че току-виж го чукнат по погрешка…
Значи ето кой бил Гладиатора! Висок, с дълъг шлифер, мустачки… които избръсна на сутринта… или след два-три дена, за да не събуди подозрения сред познатите си. Личният таен консултант и явният приятел. А Саша му докладваше всичко, съветваше се, и оня е знаел всичко и е вървял, изпреварвал го е с една крачка… Не, всичко това щеше да е невероятно, ако Турецки не бе чул лично диалога на Олег с този стар бандит Калина. Какъв удар!
А старецът явно се беше свързал и вече привършваше разговора си:
— Та изпрати ми именно полицаи, аха. Ще го дам на тях, а те знаят къде да го закарат, няма да ви уча, нека си спомни всичко и там да си остане.
Старецът затвори телефона и като ситнеше, тръгна към изхода. Спря до вратата.
— И запомни, мръсна въшко, нямам такива роднини, които биха могли да ми попречат. Макар че това вече няма да ти потрябва да го знаеш…
Пазачът затвори вратата и седна в креслото срещу Турецки.
В главата му щъкаха най-безумни мисли, но Саша старателно ти пропъждаше, не искаше за нищо да мисли сега, защото се страхуваше окончателно да загуби уважение към човечеството…
Полицаите бяха четирима. И — о, радост! — сред тях Саша отдели веднага сърпообразния профил на рижавия младеж, който бе горе-долу половин глава по-нисък от него. Него не бива в никой случай да го изпускат… През цялото останало време Саша се стараеше, някак случайно, да е по-близо до него. Позна и навъсения синеок, когото кой знае защо наричаха Мъника. Другите двама бяха непознати.
Калина така и не се появи повече. Пазачът им предаде изнудвача без документи и каза, че трябва да го откарат в полицията, а къде, те по-добре знаят. И след като обградиха Саша и му сложиха белезниците, всички веднага го поведоха към изхода. Мъника се подсмихна:
— А пък аз мислех, че си гушнал букетчето… Глей го ти, изплувал… Е, повече няма да изплуваш.
Пазачът отвори вратата и им направи път да минат. И веднага ги заслепи ярка светлина от прожектор и силен глас каза на немски и после веднага на руски:
— Всички да хвърлят оръжието, да вдигнат ръце и останат на мястото си. Всеки, който мръдне, веднага ще бъде убит. Германската полиция два пъти не повтаря. — И над главите им изтрещя кратък автоматен откос.
Всичко стана толкова смайващо бързо, че никой от бандитите наистина не успя да шавне. След миг на ръцете им щракнаха белезници, полицаите ги хванаха по двама под лактите и без всякакво уважение ги натикаха в полицейските фургони. Акуратно работеха. Заедно с другите във фургона се озова и пазачът.
Дотича сияещият Денис:
— Е, чичо Саша, вие сте герой! Та той каза всичко, каквото трябва! А записът стана един път, направо по радиото да го пускаш! Да отидем за вашата касета.