В това време старши инспекторът, заобиколен от група полицаи, влезе в къщата. Той стоеше в хола, докато полицаите обискираха помещенията. Но така и не намериха никъде стопанина. Той каза нещо, сякаш сам на себе си. Денис преведе:
— Господин Юнге се убеди, че тук наистина е пълно с разни тайнствени мазета, значи неслучайно се разказват всякакви ужасии за тях.
Най-сетне Юнге се разпореди да продължават обиска, а той заедно с Турецки и Денис тръгна през широката площадка към колите.
Саша каза, че определено е познал двама от убийците — рижия, московския, и синеокия, когото наричат Мъника.
— Според мен те се канеха да ме закарат там, в мазето на вилата… как се казваше онова градче, Денис?
— Нидерхьохщат.
— А ние ще отидем сега там — каза делово хер Юнге. — Хайде в колите. Ще пътувам с вас, господин Турецки.
8.
Владимир Точилин, по прякор Точилото — фантазията на престъпниците не е много богата при избор на прякор, — пушеше на широката пътека. Току-що се бе надрусал и чакаше да му стане готино.
Бяха наели тази вила от един немец, стар човек, отдавна изкуфял. А всъщност за какъв дявол му е къщата на този самотен, последен граф или барон? Та той ще се загуби в нея! Уредиха на графа квартира в града, а тази къща наеха за дълго. И сега тук бе утаител. Момчетата пристигаха от задача, почиваха и чакаха нова. Току-що от Русия дойде Секача, защото муцуната му е като сърп. Казват, че го засекли. Но иначе е ловък мъжага.
А работата на Точилин бе по-дълбока. Беше тайна свръзка. И затова му плащаха повече.
Сега четири момчета заминаха на операция и трябва всеки момент да докарат една гадина, която миналия път се спаси, защото Мъника, този естонец, от страх се надриска и не провери дали са го удавили или не. После имаше меле. Артиста излетя за Русия, върна се зъл като дявол и направи живота на синеокия естонец толкова син17, че Мъника пълзя два дена разкрачен. Мъника се смяташе за активен, нека, сега минаваш в пасивните. Голям смях падна! Момчетата се постараха, надивяха се…
В дъното на улицата се показаха фарове на кола. Колата наближи в пълна тъмнина. Ето, пристигнаха. Точилото тръгна да ги посрещне, слезе по пътеката към портичката.
— Докарахте ли го? — попита весело Точилото.
— Ето го — изломоти някой.
Точилото видя, че двама буквално влачеха под мишниците мъж с оковани зад гърба ръце. Той вече не можеше да върви сам. Значи са го обработили още по пътя. За да потъне по-хубаво, гадината. Добре, значи пак ще има щуротии днес…
— Я, я ми го покажи! — Точилото отиде по-близо, вдигна за косата главата на мъжа и позна Турецки. — Ах, ти, куче мръсно! — викна той и се засили да го удари. Но в същия момент силна болка в корема прекъсна дишането му и той само можеше да шари с разтворени пръсти встрани, падайки на една страна. След минута вече се гърчеше, биеше от ярост лице по желязното дъно на полицейския фургон и стискаше безсилно юмруци, стегнати на гърба му с белезници.
А в това време вътре във вилата се водеше истинска война. Въпреки неочакваното нападение, бандитите разбраха, че не ги чака милост, и като се окопитиха, оказаха бясна съпротива. И тогава полицаите, следвайки заповедта, откриха огън на поразия. След пет минути непрекъсната стрелба всичко бе свършено. Турецки със старши инспектора минаха през лежащите трупове. Саша сякаш позна един от тях — това бе Грубия, както го нарече той. След тях вървеше Денис и изведнъж замря.
— Александър Борисович! Хер Юнге! Бите, гледайте, та аз го познавам този! Ей богу, в деня, когато пристигнах, го видях на летището. Пиеше кафе или сок, не помня, а ме попита какво е времето в Москва. Та това е той!
Хер Юнге кимна и каза на вървящия след него полицай да запише показанията на младежа.
Трудно намериха вратата, водеща към мазето. Спуснаха се по витата стълба. Полицаите светнаха силни лампи. Саша се огледа. Всичко беше така, както в онзи момент, когато го извлякоха горе да го давят. И столът си бе на същото място. И лампата беше насочена към стола. Саша машинално направи движение към масата и извика. Хер Юнге веднага дойде.
— Гледайте! Ето ги! Моят паспорт, бите, хер Юнге! И цигарите, и запалката, и дори носната кърпичка. И на пода — пачка хартийки, които са извадили от джобовете ми. А петстотинте долара ги няма. Някой ги е свил. Полакомил се е. Не се е сдържал, откраднал ги е от своите.