Хер Юнге погледна внимателно паспорта на Турецки, затвори го и тържествено го връчи на собственика.
После започна да души, тръгна бързо към една от вратите, над която бяха заковани старинни ризници, отвори рязко вратата, надникна и веднага я тресна.
— Там може да се работи само с противогаз. Извикайте експерт и лекар. — И вече като се качваше по стълбата, се обърна и каза на Турецки: — За това, което видях там, всеки от останалите живи бандити може да получи най-малко по три доживотни присъди…
Сряда, 18 октомври
1.
Турецки и Денис седяха в малкото барче на летището, на същата масичка, както показа Денис, където той се бе срещнал с много приличен възрастен човек, приличащ на артиста Смоктуновски. Сега Денис изпращаше в Москва Турецки. А той оставаше във Франкфурт.
Работата е там, че вчера, когато хер Юнге ги закара в полицейското управление, за да завършат делото с отвличането, да снемат показания и изобщо да приключат нещата във връзка с отпътуването на Турецки в Москва, старши инспекторът им каза:
— Тук има толкова обвинителен материал, че мисля, следствието няма да продължи повече от седмица. Ако можеше някой от вас да остане за малко в града, със сигурност ще получи полагащата се награда от 50 хиляди марки за помощта в разследването. Това е много прилична сума. Аз бих си помислил…
— За мен и дума не може да става, но бих посъветвал Денис да остане.
— Тоест как така, чичо Саша? — смути се Денис.
— Мисля, че просто заслужи. Остани една седмица. А аз още утре ще мога лично да обясня всичко на Слава. Съветвам те да не губиш напразно времето си и да се поупражняваш активно, да си тренираш езика. И изобщо, ако хер Юнге ти позволи, аз на твое място щях най-внимателно да се вгледам как работи немската криминална полиция. Честна дума, лично аз им завидях…
Хер Юнге, поласкан от признанието на труда му, вдигна няколко пъти вежди, наведе очи и каза някак между другото, че лично той няма да има нищо против такъв стажант. После, защо само седмица, срокът може да се удължи, той, Ханс Юнге, все пак има, така да се каже, известна тежест и позиция.
След това Турецки и Денис се отправиха към Пушкарски, но само за да благодарят за гостоприемството и да разкажат в общи линии за успехите през изминалия ден. Валентин Дионисиевич се огорчи от толкова бързото отпътуване, помоли го да поздрави Феликс, покани го пак да дойде, искрено ще се радва… Удивителен старец.
И най-накрая тръгнаха за къмпинга на Денис, където Турецки реши да пренощува, защото се намираше съвсем близо до летището. Каза усмихнато, че когато предложил да върне дълга си на стареца за лекаря, дрехите, дребните сувенири, някъде за не повече от хиляда и петстотин марки, той просто се обидил. Казал: вие, уважаеми Александър Борисович, ме върнахте към бурния съвременен живот, а то живея като съзерцател… Така че не вие на мен, а аз трябва да ви заплатя.
— Гледай да наминеш някоя вечер при ВеДеПе, постой с него, просто пийни чай, послушай го. Никога повече няма да видиш такива хора.
След това Саша напомни на Ханс Юнге да заплати стаята му в хотела. А може да е служебен, кой знае…
— Чичо Саша, а къде е американският ви костюм? — изведнъж си спомни Грязнов-младши, сигурно изпитал навремето бяла завист към късметлията следовател Турецки.
— След къпането стана на парцал. Запомни, Денис, никакъв Версачи или нашият роден Юдашкин не могат да се сравнят и да достигнат златната черта, която в наше време постигна обикновеният прегърбен крояч от Дома на киното — великият Затирка. Той винаги повтаряше знаменитата фраза, станала анекдот: „И изобщо запомнете! Не мундирчето прави артистчето, а артистчето — мундирчето. А лайното пак си остава лайно…“ И това, Денис, е най-голямата мъдрост на майстора. Той знаеше какво прави, знаеше за кого. Но винаги имаше предвид един човек — себе си. И затова беше велик… Добре, спи… бъдещи велики следователю… надеждо моя…
2.
Турецки вече неведнъж поглеждаше часовника си. Ханс Юнге все го нямаше. А беше обещал…
Александър Борисович летеше за Русия, към родния си дом, както си беше облечен: по дънки и яке. И с ризата от Пушкарски. А шлиферът и куфарчето така и не се намериха в мазето. Саша се чувстваше странно: сякаш е съблечен…
Вечерта и сутринта звъня на Катя — мълчание. Значи е отлетяла за своя Мюнхен.