След това се обади на Миша Майер, за да се сбогува и благодари за помощта. Но като разбра, че след няколко часа Турецки лети, Миша изказа настойчиво желание веднага да се срещнат. Александър Борисович каза в кой къмпинг може да го намери с Денис и Миша заяви, че ще дойде в най-скоро време.
Изобщо Турецки възнамеряваше лично да предаде на Майер записа от разговора на Кирил с брат му и дори помоли Денис да коментира отделни детайли за Миша, ако има нужда. Затова възможността за среща с американеца-разузнавач бе съвсем навременна.
Майер не го накара да чака дълго. След като огледа професионално неголямата стая и изслуша съобщението на Турецки, че даденото заведение се намира под постоянен контрол на немската криминална полиция, Миша въпреки това скептично вдигна рамене и предложи да седнат в малкото барче отсреща, където със сигурност никой няма да им попречи да поговорят спокойно.
— Искам да ви дам да прослушате един запис. — Турецки му показа касетата.
— Може и в моята кола — отвърна Майер.
Лицето на американеца бе непроницаемо. Дотолкова, че на Турецки се стори, сякаш Майер изобщо не се заинтересува от диалога. Но в случая сгреши. След като чу записа, без да казва нито дума, Майер излезе от колата, заключи вратите и предложи на спътниците си да пийнат по чаша бира. Когато седнаха на масичката под уличния навес, Миша зададе само един въпрос: кой е бил събеседникът на Кирил? Като научи, че е родният му брат, виден деец от президентския Съвет за сигурност, кимна замислено и отбеляза:
— Сега много неща ми стават ясни.
— Какво именно? — поде Турецки.
— Именно заради това предложих да се срещнем. За вас това ще е новост… Когато чух, че вчера сте били у Калина, помислих, че по-подробните данни за него, отколкото онези, които е успяла да ви съобщи Кейт, ще помогнат да се проясни… Между впрочем аз се занимавах с този деец по молба на Володя… или как се казва в действителност… Всъщност сега това няма никакво значение. Той беше… добър професионалист, това е достатъчно.
От пестеливия разказ на Миша Майер Турецки почерпи онази недостатъчна част от информацията, която най-накрая обясни същността не само на многократно споменаваната „афера на века“, но и по-определено очерта кръга на действащите в аферата лица…
И тъй, можеше да се сумира по следния начин.
Огромна част ценни книжа от американски банки и финансови корпорации, предназначени за унищожаване, на стойност стотици милиарди долари, трябвало да постъпи в компанията, създадена специално за целта. Един от учредителите й е небезизвестният сега бивш руски емигрант Матвей Калина, получил американско поданство. Именно с негова помощ откраднатите ценни книжа по заобиколен път — през Канада и после Италия — са внесени в Източна Европа. Причината за толкова сложната операция е, че Западна Европа не би могла физически „да поеме“ масираното изхвърляне на вече необезпечените бонове и сертификати. А Източна Европа, в частност в Русия и страните от така наречената близка чужбина18, се оказват максимално благодатно поле за тази афера. По сведения, получени от Владимир Рослов, около четиристотин руски, украински, беларуски, кавказки, прибалтийски и прочие банки се появяват на бял свят благодарение на заеми, обезпечени с такива изгубили вече ценността си книжа. Най-успешен в този смисъл е краят на осемдесетте години — когато като гъби след дъжд една след друга започват да изникват десетки търговски банки. По-нататък, както трябва да се очаква, фалшивите банки разгръщат бясна рекламна дейност за привличане на вложители, приели разпасаната и нагла агитация за истинска свобода на собствените действия, организират се гигантски пирамиди, чиито създатели акумулират и моментално превеждат зад граница вече не фалшиви финансови документи, а истински пари, конвертируеми в Русия и имащи реална и стабилна стойност.
Турецки помнеше добре това време, сякаш беше вчера, когато пред очите му изведнъж запъстря изобилие от суперсъвременни вносни коли, залели столичните улици. Когато главите на еснафите се объркаха от натрапчиво биещите на очи, сякаш паднали от небето богатства на „новите руснаци“, от безчислените нощни клубове и казина, където без всяко съжаление за кратка вечер се пропиляваха десетки хиляди „гущери“. Да, родната държава се оказа абсолютно неподготвена за такъв обрат: нямаше нито съществен контрол над дейността на търговските банки, нито данъчна полиция. Имаше само „покрив“, при това на държавно ниво, осигуряващ невиждани по обем парични машинации. И под „покрива“ неуморно се трудеше наистина уникален контингент хора — от класическите престъпници до държавни чиновници от най-висш ранг.
18
След разпадането на СССР, така в Русия наричат останалите републики от бившия съюз. — Б.пр.