Канал за прехвърлянето на милиардите, както вече съобщи Миша Майер, става създадената изключително с тази цел руско-германска банка „Златен век“. Най-после с помощта на Кейт Торн, Владимир Рослов успява да проникне в нейната светая светих. По-нататък е известно. Висшите руски власти не можеха да допуснат изтичане на информация, тоест огласяване на имената, които от самото начало са задействани в този престъпен бизнес — имената на висши партийни чиновници, депутати от Държавната дума и Съвета на федерацията, банкери и лица, навързани здраво в тесен кръг около самия президент. Съдейки по някои оперативни документи, основен координатор или по-просто казано, организатор на престъпната шайка е някой с прякор Гладиатора…
Турецки разказа на Майер за последното признание на Матвей Калина, преди да излезе. Да, разбира се, Кирил сам е поставил брат си пред необходимостта за убийство… „Нямам такива роднини…“ А се оказва, че този стар мерзавец има остър нюх. Добре го беше измислил — имал е достатъчно основания да предаде изнудвача на полицаите. А кой идва за Турецки — не е негова работа. И въпреки това го изтърваха — скри се!
Майер предположил, че Калина и Гладиатора работят ръка за ръка, а затова и убийствата на банкерите най-вероятно са тяхно изпълнение. Както се казва, Мавърът свърши своето… При това и средствата на могъщия синдикат отдавна лежат в тайните сметки на най-големите международни банки. И какво ни остава сега? Само да съжаляваме.
Не, помисли Турецки, това е прекалено хубаво за Гладиатора, стария негодник Калина и цялата им компания…
Майер въздъхна, прочитайки върху лицето на Турецки прекалено явно изписани мисли.
— Желая ви късмет, колега… ако може да ви помогне. Във всеки случай никога не съм работил в полицията и затова… обещавам известно време да си държа езика зад зъбите. Постарайте се да успеете…
3.
Най-после… Ханс Юнге вървеше така, сякаш се търкаля топка — ситно и много стремително. Турецки стана и тръгна към него. Хвана го под ръка, заведе го на масичката, премести стол и щракна призивно с два пръста на сервитьора, както го научи Денис. Той се появи веднага.
Саша погледна въпросително Ханс: уиски, джин, водка?
— Калтен йогурт? — попита Юнге, а сервитьорът му кимна. Когато разбра какво си е поръчал, на Турецки едва не му стана лошо.
А Юнге, който радостно изгълта чашата със запотеното от студа оцветено мляко, се успокои и избърса устата си със салфетка.
— Мога да съобщя любопитен детайл — рече той на Саша, а погледна към Денис. — Така и не успяхме да намерим господин Калина. А пък задържания вчера от вас господин Владимир Точилин — боя се, че на него и на останалите ще стоварят всички трупове, които бяха намерени в мазето на вилата — подписа показания, че е завербуван за съвсем друга работа… Ето, направих копие от показанията му. Прочетете, колега Турецки, и много неща ще ви станат ясни около Владимир Рослов, когото така усилено търсехте. — Той подаде на Саша прозрачна целофанова папка с няколко листа хартия. — Поради липса на време просто не успях да преведа на руски разпита. Помолете при вас…
— Но нали е руснак? — попита недоумяващо Саша.
— Този наркоман-престъпник владее съвършено немски… Макар само вие, руснаците, да можете да оцените прякора му — Точило!
Обявиха, че започва регистрацията за московския полет. Саша стана, вдигна ципа на якето, намигна на Денис — ще се наложи ти да плащаш, стисна ръката на Ханс Юнге, попита какво да предаде на Меркулов.
— Предайте, че го помня. Главното е да се помним. На вас пожелавам добър път и меко кацане, а за младежа не се тревожете.
Турецки не се тревожеше. Защото освен всички други братства — църковни, политически, сексуални и прочие съществуват и професионални. И е най-добре, когато те са извън политиката и прочие идеологически химери.
Разбира се, има и съвпадения, но чак толкова? Турецки седна в креслото и първия, когото видя, бе забележителният „посланик“, който активно изучаваше тънкостите на руския език.
Старши стюардът се понесе към Саша и склони глава в лек полупоклон:
— Трябва да пиете? — Той цял бе в този въпрос.
— Трябва — отвърна убедено Саша. — Значи така: цеен… десет, нали? — цеен глас и да е в една чаша. Разбирате ли? — Саша показа с пръсти: — Ето такова — грос глас. И — шлафен.