„Шлафен“, казваше Денис, означава „спя“.
Познавачът на руския език донесе висока чаша, пълна до половината с водка, и втора със сок. Саша оцени изобретателността на „посланика“. Той вдигна водката, каза „Прозит!“ — изпи я на екс, потопи леко устни в портокаловия сок, затвори блажено очи и произнесе:
— А сега само шлафен… — С което напълно изчерпа словесния си запас по немски.
Спа, докато колелетата се удариха на пистата за кацане в Шереметиево.
4.
„Военният съвет“ се провеждаше в кабинета на Вячеслав Иванович Грязнов, в неговия офис. Изслушаха внимателно подробностите от приключенията, без да прекъсват. После преминаха на документите и магнетофонните записи. Грязнов извика бързо специалист и той преведе и написа на машина текста от разпита, по-точно откъсите от него, засягащи Рослов. Точилин твърдеше, че е завербуван от службата за сигурност от името на някой си Гладиатор и вече в продължение на две седмици изпълнява особени поръчения, тоест изпраща шифровки от името на Рослов в центъра. Текстът се съставя от други. Кой — не знае. Но като се съди по текста на шифрограмите, излиза така, че съставителят им познава добре работата, с която се е занимавал Владимир Захарович.
— Мисля, че главният специалист по въпроса — отбеляза Грязнов — трябва да се търси в Москва и може би дори във ведомството на академика. Господи — въздъхна той, — докъде е стигнала продажността!
Той реагира спокойно на решението на Турецки по повод Денис Грязнов: както са решили, така ще бъде.
А после някак неочаквано се спогледаха и… наведоха очи. Мълчанието трая не повече от минута и вероятно всеки от тях в този момент мислеше за Шурочка.
— Костя — каза Турецки и Меркулов веднага го прекъсна:
— Ще помисля как да го направим. Веднага след съобщението на Денис — продължи Костя, — Слава започна скрито наблюдение на обекта. — Той не искаше да нарича по име Олег Романов-Марчук. — Има основания да се твърди, че… обектът се готви да напусне страната. Може и в командировка, а може би… кой знае. Няма го вкъщи, на работа почти не се появява.
— А къде нощува? — попита Саша.
— Не знаем къде не нощува — назидателно отвърна Грязнов. — А къде нощува ни е добре известно. И така, господа от прокуратурата, ще го арестуваме ли?
— Главният няма да издаде санкция — поклати глава Меркулов. — За щастие, обектът не е депутат, защото иначе не можеш се отърва от разправии. Но главният, ще намери повода много удобен, за да се представи в по-добра светлина, веднага ще отиде при президента, а там… както каза нашето момче: Карасьови, Бурови и разни като тях. Те няма да допуснат.
— Костя, но нали по закон и ти можеш да дадеш санкция за сдържането. Делото може така да се развие, че да стане горещо до небето!
— Гледайте на нас да не ни стане горещо… На първо място на теб, Саша. Ще се наложи да възложим делото на друг. Сега си прекалено заинтересувано лице.
… Първите думи на Турецки, когато влезе в офиса на Грязнов, бяха:
— Как са моите?
Меркулов, който вече го очакваше, посочи с пръст Слава:
— На него ще благодариш.
Рижката банда, на която възложили да отведат и скрият семейството на Турецки, се отнесла към задачата си през пръсти: откарват Ирина с детето в Дубулти, уж по молба на Турецки, настаняват ги в малка къщичка и им разрешават да се разхождат из градинката. Ирина успява да помоли незабелязано съседите да телеграфират на леля й къде се намира. А по-нататък всичко е въпрос на техника, в Латвия отиват двама сътрудници на Грязнов. Ирина отново е у леля си…
— Да, Костя, в това дело наистина съм заинтересувано лице… Тук трябва друг следовател. Мога да участвам в следствието и съдебния процес само като свидетел.
— А аз изобщо не съм сигурен, че ще позволят да доведем делото до съда — обади се скептикът Слава.
— И въпреки това трябва да решаваме. На кого да го възложим?
5.
Арестуваха Олег Романов-Марчук в квартирата на Татяна Грибова, която той й наел временно, докато се оправят нещата, както й казал. Олег не оказа съпротива, само се усмихна:
— Съобразявате ли кого арестувате? Ще ви откъснат главите, като кажа…