А статията ще вдигне шум, помисли Меркулов. После, току-виж се наложило да вадят делото от архива.
Вторият вестник бе от Германия, наричаше се „Руски вести“. И тук един материал бе заграден с червено. Заглавието гласеше: „Следите на руската мафия водят в Щатите“. Аха, Меркулов сякаш се зарадва, немците със сигурност нямат причина да се кланят пред Русия, нито пред Америка. Статията беше без подпис, то си е ясно, авторът рискува сериозно, назовавайки конкретни имена на учредителите на банка „Златен век“, сред които са били, оказва се, и Калина, и Романов, и много други, неизвестни на широката публика. Трябва да разбираме, че едновременната публикация на двата материала означава сериозен удар по международната мафия.
Меркулов остави вестника и се замисли. На фона на подобни разобличения толкова рязкото „почервеняване“ на Държавната дума се явява, като че ли логично. Константин Дмитриевич отказваше категорично да гледа телевизия: за да не се ядосва и да се лишава от рядката възможност да не мисли за нищо. Но на Льоля не можеш да забраниш. А тя се радва да преразкаже политическите новини от Москва. И тези „новини“ никак не радваха, нещо не съвпадаше във висшия ешелон…
Като сгъваше вестниците, обърна внимание на малка бележка, отпечатана в раздела „Литературна хроника“. Авторът, широко известен в близкото минало журналист, който сега чете лекции в някакъв американски университет, съобщава, че в Русия, в издателство „Зевс“ е излязла от печат книгата на Шамай Голан. Но не самият факт на приобщаване на руския читател към творчеството на еврейския прозаик привлякъл вниманието на автора, а обстоятелството, че издателят досега се намира на свобода. Интересно какво толкова е поразило бившия перестройчик?
Костя изсумтя и си записа в ума: при възможност да погледна откъде иде всичко… Очите му се плъзнаха надолу по страницата и откриха оградена с червено кратка информация с три червени удивителни. Ами да! Нали Турецки се е старал заради това! Голяма работа е Сашка! Меркулов най-сетне се опомни и взе бележката на Турецки. Оказва се, че Александър започва писмото си до Костя с тази информация.
„… бързам да споделя радостта си…“ Че каква радост е това! „Възбудено е наказателно дело срещу бившия врид главен прокурор, който в момента се намира в следствения изолатор… Как мислиш, Костя, чия работа е това? Ще е много обидно за държавата, ако чисто и просто се потвърдят изказаните не толкова отдавна уверени съображения на някой си Олег Романов, за които си спомням, че ти докладвах. Костя, нима сме стигнали до последната черта?“
Да, ама не, възрази и на себе си, и на Турецки Константин Дмитриевич Меркулов — заместникът в оставка на най-после спипания в кражба бивш главен прокурор, това още не е чертата, ще се опитаме пак да си премерим силите.
Спомни си старата приказка за двете жаби: паднали в мляко, едната веднага се предала и като се нагълтала с мляко, потънала, а другата ритала дотогава, докато млякото се превърнало в бучка масло — и така останала жива.
— Костенка! — извика от другата стая жена му. — Ела по-бързо! Тъкмо казаха по телевизията, че нашият Юра го назначили помощник на президента по сигурността! Правилно ли казах новата му длъжност?
— Все едно, ще ритаме — заяви Меркулов на влизане в стаята при жена си.
— Какво? — очите на Льоля станаха на понички.
Меркулов прихна:
— Щем, скъпа моя!