Операцията по въвеждане ред в организма му и наоколо завърши със старателно сдъвкване на половин пакетче цейлонски чай.
Защо ли трябва да лети някъде по нечие позвъняване? Никак не е трудно да се престори, че никой нищо не е знаел, не е чул и въобще не е бил по това време вкъщи. А когато са пристигнали, вече е било късно да се ходи някъде, камо ли да се звъни. Разбира се, теоретически всичко е така, Турецки се съгласи с доводите си, ако звънеше примерно главният прокурор. Или президентът. В края на краищата, ако беше Дявол Иванович! Да, точно така щеше да постъпи.
Но се обади Меркулов.
3.
На кормилото концентрира вниманието си до краен предел. Да, не е трудно да се дават съвети: не ставай нагъл в лявата лента, не се бутай страхливо в дясната, не изпреварвай в насрещното платно и така нататък. По-трудното е да го изпълниш, особено ако си с кола като тази жигула, която повече предпочита да стои, показвайки характер, отколкото да пътува. Всеки момент можеш да очакваш някой номер от нея. Но този път май се размина. Или колата сама усети необикновеното състояние на водача си и реши да не си проси неприятности. Така че Турецки долетя доста бързо до родната прокуратура на Руската федерация. Качи се в кабинета си, успокои се, съсредоточи се, направи умно изражение и тогава тръгна към Меркулов.
Беше почти в края на работното време. Всеки момент по стълбите ще се изсипят замислените сътрудници. Но да работиш точно тогава, когато не е спешно необходимо, е някакъв особен шик. При това във всички присъствени места на скъпото отечество. „Той не спи, виждаш ли, прозорецът му свети — дори са писани стихове за това, — ти също не трябва да спиш!“
Както винаги, Меркулов бе загрижен. Но Турецки не му позволи да вземе пръв думата. Влезе с независима походка в кабинета и се осведоми делово и сухо:
— Има ли въпроси по делото? Недоработки? Но всъщност какво значение има? Да предоставим правото на съда да издаде присъдата. Мисля, че сме свършили своята работа, не сме провалили сроковете… Като изхождам от гореизложеното, смятам мисията си за завършена и затова с ваша благословия и пряко указание се оттеглям в отпуска.
Витиевато се изказа, дори многословно, затова пък в няколко фрази побра цялата необходима информация и явно намекна да го оставят най-сетне на мира.
— В каква отпуска?! — Меркулов бе смаян в прекия смисъл на думата.
— Ама ти! Това вече е… — Турецки не можеше да намери подходящите за момента думи. — Какво става на вашия Олимп — всички ли сте превъртели?! — Той със закъснение съобрази, че прекалява с тона и стилистиката на речта си, че трябва малко да намали огъня, все пак това е Костя. Може за него да си остава Костя, но все пак е заместник главен прокурор и разговарят в неговия работен кабинет, а не в кръчмата, в оная прочута кръчма на „Сухаревка“, която отдавна вече не съществува.
Саша разгледа със закъснение изражението на приятеля си — съкрушено и кисело. И каза вече с друг тон:
— Спомни си, ти лично ми каза, когато ме докара тук от „Благовешченска“: щом завършиш с банкера, веднага излизаш в отпуска, обещавам ти твърдо. Обеща ли?
— Обещах. — Костя кимна покорно.
Като каза „тук“, Турецки имаше предвид централната кантора, разпространяваща миризмата на разлагаща се законност по цялата територия на страната, тоест Руската главна прокуратура. Работата е там, че следствената част на Главна прокуратура е разположена на улица „Благовешченска“. Но когато Бог и суровата действителност подхвърлиха на Турецки делото за убийството на депутата банкер, а работата се проточи и никой дори не се опита да оцени истинското значение на това протакане, Меркулов пръв се досети. Като обясни спешното преместване на Турецки на „Пушкинска“ 15А с теснотията в помещенията на „Благовешченска“, Костя естествено имаше предвид съвсем друго обстоятелство. Преместването на Саша от благовешченската група имаше желязна основа — нужно бе чисто механично да се избавят от любопитните носове на колегите следователи, които ги пъхаха в сложните перипетии на мафиозно-банково-правителствени взаимоотношения. Освен това Турецки се надяваше, че Костя просто не може да мине тук без него, както в добрите стари времена. Неслучайно навремето бяха кръстили Турецки „майсторът на версиите“. Дали е майстор или не, но талантът не може да се скрие. И се премести тук, под „ласкавото“ крилце на Костя, а сега и той не се радва: непрекъснато е пред очите му. И с отпуската му започва поредната сложнотия! Турецки се палеше да намери нужните аргументи, но Меркулов спокойно, с тъжен глас взе и го обля със студена вода.