Вратата пред него се отвори и той се озова в кабинет, който като нищо би могъл да служи за тронна зала на Рамзес Втори.
Насреща му се изправи як набит човек и му подаде ръка.
Ръкуваха се мълком. Отговорният сътрудник на Коминтерна, същият — преуспяващ бизнесмен, същият — Холованов, широко известен в тесни кръгове под звънкото име Дракона, подаде на стопанина на кабинета бастуна си. Той го взе, огледа внимателно лъвската муцуна на ръкохватката му. Извади от стенния шкаф друга. Същата. Сравни ги. Върна бастуна на Холованов и му предложи с жест да седне.
Не всеки американец свободно владее българския език. Не всеки жител на България — английския. Затова заговориха на руски. Гостът — свободно. Домакинът — старателно подбирайки и старателно изговаряйки думите.
— Какво е свършено?
— Свършено е много. 84 американски инженери сключиха договори и бяха изпратени на строежа на най-големия в света авиационен завод в Комсомолск. 56 инженери сключиха договори и бяха изпратени на строежа на танковия завод в Челябинск…
— Ние го наричаме тракторен — меко го поправи гостът.
— Да, вярно — съгласи се домакинът. — 18 американски инженери сключиха договори и бяха изпратени на строежа на танковия завод в Нижни Тагил, да, помня, че го наричате вагонен завод. Скоро ще пристигнат нови попълнения във Воронежкия и Куйбишевския авиационен завод, в Харковския танков.
— Това е добре. Освен това ни трябват специалисти по акустика и звукозаписна техника.
— Специалисти лесно се набираха, докато Америка беше изпаднала в най-тежката криза в своята история. Сега Америка излиза от кризата…
— Май ми намеквате за нещо.
— Все за защото. За възнаграждението на американските инженери в Русия…
— И за вашето ли?
-И за моето.
— Американските инженери в Русия живеят така, както не живеят в Америка, и получават толкова, колкото не получават в Америка…
— И все пак желаещите понамаляха…
— Ще разгледам този въпрос.
— Ще се постарая да ви намеря акустици. За Русия ли?
— За Русия, Но казвайте, че им предлагате работа в Швейцария, като намеквате, че в Русия плащат тройно повече. Направете така, че документите им да са издадени за Швейцария, но на тях много да им се иска да заминат за Русия.
— Из пътя инженерите акустици ще изчезнат яко дим и…
— Това не е ваша грижа. Сключете договорите и изпратете хората в Швейцария. Останалото не ви засяга.
— Това ще ви струва по-скъпо от обикновено…
— Колко?
— Двойно.
— Ще си помисля. Не е ли твърде много?
— Потърсете си друг.
— Добре. Разбрахме се. И още нещо. Трябват ми машини, които се казват магнетофони.
— Колко?
— Четирийсет.
— Охо.
— Четирийсет сега. После още.
— Знаете ли, че един магнетофон струва колкото дванайсет първокласни автомобила? —
— Знам.
— Четирийсет магнетофона правят стойността на близо петстотин първокласни автомобила.
— Да, разбира се.
— И десет процента от сделката… ще са за мен?
— Както обикновено.
— Добре. Ще имате магнетофоните.
— Общо взето, доволни сме от вашата работа. Ето ви възнаграждението за вашия труд. Много се тревожим за сигурността ви и настойчиво препоръчваме да набирате американски инженери не само за Съветска Русия…
— Прикриваме се както можем, фирмата няма сметка да набира специалисти за други страни…
— Пак ми намеквате за същото.
— Пак ви намеквам.
— Добре, ще си помисля. И последното. Как върви изпълняването на главната поръчка?
— До края на 1936 година ще бъде готова.
— Не може ли по-рано?
— Не може.
— Плащам.
— По-рано не може. Ако знаехме какво правим, би могло и по-рано. Много трудно е да конструираш изключително сложно изделие, без да разбираш за какво е предназначено то.
— Наистина е трудно. Но такива са условията на споразумението: да не питате какво е това и за какво е предназначено.
— А знаете ли, че аз се досетих? Това е своеобразен ключ за някаква извънредно сложна електротехническа система, която създавате във вашата Съветска Русия. Например мистър Сталин създава резервна столица за в случай на война… Той съсредоточава всички съобщителни системи някъде встрани от Москва. За да не може никой да се възползва без негово разрешение от резервната столица и от нейните системи, той създава електронен прибор, който по сложност не отстъпва и на най-съвършените шифровални машини в света и същевременно е компактен — побира се в куфарче или дори в ръчна чанта. В Русия не можете да си поръчате такъв прибор: враговете на мистър Сталин могат да се научат за тази поръчка, да откраднат прибора и да го използват срещу мистър Сталин, като установят контрол над всички съобщителни системи в страната. А в Америка поръчвате такъв прибор и не ви е страх: на експертите от фирмата не им е ясно предназначението на прибора, а дори и да се досетят за него, все едно не знаят къде се намира въпросната тайна столица с всичките й съобщителни системи, които се отварят с това ключе… Прав ли съм?