Докато говореше стопанинът на кабинета, гостът го слушаше внимателно. Сега дойде неговият ред да заговори:
— Мистър Стентън, вие, американците, имате една много хубава поговорка: „Любопитството изяжда главата на котарака“… — В очите на госта проблясна нещо такова, което пропъди усмивката от устните на мистър Стентън. — Много ви моля да не споделяте никога с никого предположенията си относно предназначението на прибора, който се създава във фирмата ви по наша поръчка,
— Но тук сме само ние двамата…
— Мистър Стентън, и за двама ни ще бъде по-добре, ако не споделяте предположенията си дори с мен. Довиждане.
6
Същата вечер преуспяващият български бизнесмен се превърна в единствен наследник на сръбски княжески род. След още осем дена — в отговорен сътрудник на Коминтерна, после в другаря Холованов, другаря с лъснати ботуши, известен под прякора Дракона.
7
На Настя й направи впечатление: работи си тя на тепиха, хвърля инструктора с дясна хватка, а по балкона, където се пази спортният инвентар, все ходят нечии ботуши. Можеше и да не им обърне внимание, но много ярко беше сиянието.
Днес след занятията още щом излезе от съблекалнята в празния коридор, някой я повика.
Обърна се: отпреде й стои чичко с кожено палто. Добре че коридорът беше широк, тъкмо колкото да побере раменете му. Инак би му се наложило да застане гърбом към прозорците. Обут със същите ония ботуши, дето лъщят и в абсолютна тъмнина. Тъкмо за нощни разходки из гората, да му осветяват пътя.
— Гражданко Стрелецкая, получена е жалба от майстор Никанор…
— Че той жив ли е?
— Общо взето, е жив. Оздравява.
— Кажете му, че ако го срещна още веднъж, ще го претрепя.
— Няма нужда да го срещате.
— Още по-добре.
— Казвам се Холованов.
— Много ми е приятно. Сега бързам за работа. Довиждане.
— Аз си поприказвах с директора на „Сърп и чук“.
— С директора? — не повярва Настя.
— С директора. Ето ви подписаната от него заповед. От чистачка на цех ви повишават до помощник-майстор на смяна.
— Че аз нищо не разбирам от производството,
— Нищо не се иска да разбирате. И изобщо сега можете да ходите в завода веднъж месечно да си получавате заплатата. Ако не ви остава време, ще ви я донасят вкъщи. Поканена сте в националния отбор на Съюза от ръководството му. Професионален спорт у нас няма и не може да има. Спортът у нас е любителски, но трябва да се тренира деня и нощя, целогодишно.
— А „Сърп и чук“ ще ми плаща ли за такава работа?
— Ще ви плаща. Ако един спортист не ходи на работа, а само тренира, от какво ще живее? Затова нашите заводи помагат на аматьорите. Имате ли още въпроси?
— Имам. Пистолетът ви истински „Лахти“ ли е?
8
Сребърен самолет. Полиран до блясък. Като ботушите на Холованов. От двете му страни с едри букви: „Сталински маршрут“.
— С този самолет ли ще полетим?
— Тъкмо с него ще полетим.
— Чакайте, не сте ли онзи Холованов, който лети до полюса?
— Същият съм.
— А има и още един прочут Холованов, който чупи рекордите с мотоциклет.
— Има и такъв Холованов.
— Той брат ли ви се пада?
— Не, това съм аз самият.
— А ездачът брат ли ви е?
— Не, пак аз яздя.
— Ясно.
— Хубаво се загърнете с кожите, Настя. Пътуваме за Крим, но горе е адски студ. Отопление нямаме. И е време да преминем на „ти“, аз съм обикновен човек.
— И аз не съм кой знае колко сложна.
9
Партньорката й се случи веселячка. С голям опит. 215 скока, от тях 73 със забавяне.
— Виж каква е работата, Настя. Подготвяха само мен за скок със забавяне на авиационния парад. Сега са решили да ни хвърлят двете заедно. Аз бързо ще ти разкажа играта. Трябва само да ме слушаш. Виж, тоя прибор е създаден от творческия гений на съветския народ и на неговите прекрасни конструктори. Казва се РПР-3. Издърпваме спусъците. Слагаме прибора под стъклен похлупак. Натискаме копчето, изпомпваме въздуха. Представи си, че са те хвърлили от четири хиляди, а трябва да си отвориш парашута на двеста…